Как Големият лондонски смог убива хиляди през 1952 г.

В своята близо 2000-годишна история град Лондон е преживял много кризи и трагедии. От големите пожари на Лондон през 1212 г. и 1666 г. до Голямата смрад през 1858 г., извънредните ситуации в Лондон са били от просто неприятни до смъртоносни.

Но за едно от най-смъртоносните бедствия днес се говори по-рядко. През декември 1952 г. в продължение на четири дни над града се спуска гъст смог, който разболява мнозина и убива най-малко 4000 души.

Какво е причинило смога?

Смогът е комбинация от дим и мъгла, а в Лондон и двете са в изобилие.

Димът е замърсяване на въздуха, резултат от работата на фабрики, електроцентрали и огнища в частни домове. Той е причинен основно от изгарянето на въглища - широко разпространено гориво по онова време.

Лондон от векове страда от замърсяване на въздуха с въглища. Но, разбира се, с разрастването на града и промишлеността проблемът се задълбочава, въпреки че миграцията от града през 20-ти век помага донякъде. Новите автобуси с дизелови двигатели обаче не помагат.

#OnThisDay 1962: A decade was marked since the deadly Great London Smog of 1952, which killed 4,000 people in five days. This footage shows just how eerie the city became, complete with uniformed men patrolling the streets with flaming torches. pic.twitter.com/rRaPyLYlj2

— BBC Archive (@BBCArchive) December 5, 2023

Допълнителен фактор, допринасящ за проблема с дима в Лондон, е видът на изгаряните въглища. Антрацитът е по-твърд въглен, който гори по-чисто, но е по-скъп. Голяма част от въглищата, използвани в Лондон, са били по-меки и следователно по-димящи.

В края на 1952 г. в тази картина се появява студено време. Домакинствата, които нямат централно отопление, разпалват силно огъня, за да се стоплят, като произвеждат още повече дим.

Другото условие, довело до появата на Големия смог, е особен вид метеорологична система, която води до появата на мъгла. Това е антициклон - система с високо налягане, при която топъл въздух, разположен по-високо в атмосферата, задържа студен въздух, разположен по-ниско.

Задържан под антициклона, димът от въглищата не можеше да се разсее. В същото време студеният въздух създава мъгла, когато се сблъсква с влажната земя. Когато мъглата и димът се смесват в неподвижния въздух, се образува невероятно гъст и мърсен смог, който виси над града в продължение на четири дни - от 5 до 9 декември 1952 г.

Какъв е бил Големият смог?

Трудно е да се преувеличи въздействието на тъмния смог върху града. Лондончани просто не можеха да видят какво се случва около тях. В някои райони те не виждаха дори краката си.

При такава лоша видимост повечето транспортни средства бяха невъзможни. Понякога шофьорите изоставяха колите си на пътя, тъй като нямаха друга възможност. Въпреки това лондонското метро все още можело да функционира.

Говори се също, че добитъкът на известния пазар за месо „Смитфийлд“ е умрял от вдишване на дим.

Колко души са загинали?

Големият смог е бил не само неудобен. Той е бил токсичен, тъй като е съдържал малки частици дим, които са влияели на дишането. Освен това серният диоксид, образуван при изгарянето на каменни въглища, се превръщал в сярна киселина в смога.

In December 1952, a deadly black fog engulfed London as coal smoke and unusual weather trapped smog over the city. pic.twitter.com/0W2focITsW

— Historic Vids (@historyinmemes) December 5, 2024

Поради това сред лондончани се появиха проблеми с дишането - някои от тях са имали дихателни проблеми преди това, а други - не. Димните частици им пречели да си поемат достатъчно кислород, а токсичните замърсители увреждали дихателната им система.

По официални данни по онова време вследствие на смога са починали 4 000 души. Напоследък изследователите изказват предположение, че явлението е причинило до 12 000 смъртни случая. Сред загиналите е и Чарлз Хърбърт Лайтълър, човек, който е оцелял както при потъването на „Титаник“, така и във водите край Дюнкерк.

Какво се случва след Големия смог?

Това шокиращо и смъртоносно събитие няма как да не окаже влияние върху общественото съзнание. Правителството знаело, че трябва да действа, за да предотврати повторното възникване на подобен смог.

Затова било въведено законодателство, което забранява изгарянето на въглища, които захранват смога с дим. През 1956 г. парламентът приема Закона за чистотата на въздуха, който се стреми да намали зависимостта на града от въглищата. Законът за чистотата на въздуха от 1968 г. въвежда още правила в тази насока.

Проблемът не е решен веднага или дори в рамките на десетилетие след Големия смог. Но бавно небето на Лондон започва да се прояснява.

Големият смог е значим и поради друга причина. С убийствена яснота той илюстрира връзката между замърсяването на околната среда и вредата - проблемът вече не можеше да бъде пренебрегван. Ето защо Големият смог е известен като един от факторите, които водят до появата на екологията днес.

Възможно ли е това да се случи отново?

През 21-ви век част от енергията в Лондон все още се добива от въглища, но не много. По-голямата част от замърсяването на въздуха в града се дължи на автомобилния трафик.

Докато при изгарянето на въглища серният диоксид е бил вреден замърсител, днес по-голямо безпокойство предизвиква азотният диоксид от двигателите на автомобилите. Този замърсител и други замърсители в автомобилните газове са причинили някои по-малки смогове, като този през декември 1991 г., за който се смята, че е довел до над 100 смъртни случая.

По различни причини по света са се случвали и други смъртоносни инциденти, свързани със замърсяването на въздуха. През 1984 г. трагична индустриална катастрофа в Бопал, Индия, предизвика облак отровен газ, който уби над 4000 души, но причината за това бяха небрежните практики за безопасност във фабрика за производство на пестициди. Горските пожари също са основен източник на тежък дим, който може да причини проблеми с дишането.

Ще има ли в Лондон нов голям смог като този през 1952 г.? Може би не - Лондон вече не страда от тежките мъгли, с които някога е бил известен. Замърсяването на въздуха обаче все още представлява риск за общественото здраве в световен мащаб и Големият смог от 1952 г. ни учи, че чистотата на въздуха не е фактор, който може да бъде пренебрегнат. 

Не пропускайте най-важните новини - последвайте ни в Google News Showcase