Годишнина от геноцида в Сребреница: Хиляди се събраха, за да отбележат клането и да погребат жертвите

Х иляди хора се събраха днес в източния босненски град Сребреница, за да отбележат 27-ата годишнина от единствения признат геноцид в Европа след Холокоста и да присъстват на погребението на 50 наскоро идентифицирани жертви. 

Докато опечалените от цяла Босна и от други места по света пристигаха в Сребреница, семействата на жертвите се подготвяха да погребат своите близки и може би да сложат някакъв край след продължилото десетилетия търсене на останките им в масовите гробове, разпръснати около града. 

Идриз Мустафич е в Сребреница, за да погребе частичните останки на сина си Салим, който е бил само на 16 години, когато е убит по време на клането през юли 1995 г. заедно с хиляди други мъже и момчета от бошняшката етническа група, която е предимно мюсюлманска.

"По-големият ми син, Енис, също беше убит; погребахме го през 2005 г. Сега погребвам Салим", каза Мустафич. 

„(Съдебните експерти) не са открили черепа му, (но) жена ми получи рак и трябваше да се подложи на операция, просто не можехме да чакаме повече, за да погребем костите, които намерихме, за да знаем поне къде са гробовете им", добави той. 

Убийствата в Сребреница са кървавото кресчендо на войната в Босна през 1992-95 г., която избухна след разпадането на Югославия и отприщи националистически страсти и териториални амбиции, които противопоставиха босненските сърби на другите две основни етнически групи в страната - хървати и босненски мюсюлмани.

През юли 1995 г. най-малко 8000 бошняци - мъже и момчета от Сребреница, са отделени от сръбските войски от техните съпруги, майки и сестри, преследвани са из горите около града и са убити. 

Извършителите са заровили телата на жертвите си в набързо направени масови гробове, които по-късно са разкопали с булдозери и са разпръснали сред други масови гробове, за да скрият следите от престъплението. По време на този процес полуразложените останки са били разкъсани от булдозерите, така че части от тела все още се намират в масовите гробове около Сребреница, събират се и се идентифицират чрез ДНК анализ.

Когато останките бъдат идентифицирани, те се връщат на роднините им и се погребват отново в мемориалния център и гробището Поточари, недалеч от Сребреница, всяка година на 11 юли - годишнината от деня, в който започва клането през 1995 г.

Мана Адемович, която е загубила съпруга си и много други роднини от мъжки пол по време на убийствата, е сред участниците във възпоменателните церемонии в Сребреница днес. Адемович е намерила частичните останки на съпруга си и го е погребала преди години, но казва, че "трябва да бъде в Сребреница на всеки 11 юли".

"По-лесно е, когато имаш гроб, който да посетиш, без значение колко кости са погребани вътре", казва тя, докато седи сред гробовете в огромното и все още разширяващо се мемориално гробище, прегърнала бялата мраморна надгробна плоча на съпруга си. 

Но „е невъзможно да се опише чувството, което човек изпитва, като си представи как са страдали жертвите на кланетата преди смъртта си“, добави тя. 

Досега в гробището са открити и погребани останките на повече от 6600 души. 

Поради пандемията от COVID-19, предишните две години само малък брой оцелели можеха да присъстват на годишната възпоменателна служба и колективното погребение на жертвите в Сребреница. Но след като ограниченията бяха премахнати, тази година се очаква да присъстват десетки хиляди души, включително множество международни дипломати и високопоставени лица. 

Убийствата в Сребреница са единственият епизод от войната в Босна, който е правно определен като геноцид. 

Политическият лидер на босненските сърби по време на войната Радован Караджич и неговият военен командир Ратко Младич бяха признати за виновни и осъдени за геноцида в Сребреница от специалния трибунал на ООН за военни престъпления, базиран в Хага. Като цяло трибуналът и съдилищата на Балканите осъдиха близо 50 босненски сръбски военни служители на повече от 700 години затвор за убийствата в Сребреница.

Лидерите на босненските сърби обаче продължават да омаловажават или дори да отричат клането от 1995 г. и да възхваляват Караджич и Младич като герои.