2020 – година на природни бедствия

2020 г. със сигурност ще бъде запомнена основно с продължаващата пандемия от COVID-19. В същото време, тя беше белязана и от редица природни бедствия. Рекордни горещини, суша, горски пожари и урагани отнеха много човешки животи и нанесоха огромни щети в различни части на нашата планета. Учените са единодушни, че екстремните бедствия са пряк резултат от климатичните промени и човечеството е длъжно да положи повече усилия в борбата с този проблем, преди да е станало твърде късно. 

Австралия в пламъци

Горските пожари, които обхванаха югоизточната част на Австралия в периода юли 2019 – март 2020 г., отнеха живота на десетки хора и изпепелиха територии с обща площ от около 11 млн. хектара. Редица изследвания установиха, че основната причина за огнения ад са климатичните промени. Високите температури и сухото време са идеални условия за избухването на подобни пожари. Унищожителните пламъци, обаче, са само част от проблема. В резултат на някои особено интензивни пожари се образуваха вертикални въздушни течения, които изпратиха огромни количества пушек в атмосферата (данните сочат, че той е достигнал височина от над 30 км.). Учените все още не са сигурни какви ще са последствията, но някои експерти изразяват притеснения, че въпросният пушек може да навреди сериозно на озоновия слой.

Australia suffered catastrophic wildfires last year. What this fire season brings may depend on heat waves, winds and dried-out grass. https://t.co/VW1ZpKegdN

— The New York Times (@nytimes) December 10, 2020

Пожарите в Австралия са убили и разселили близо 3 млрд. животни

Огнен ад и в САЩ

Мащабни горски пожари бушуваха не само в Австралия. Сходна беше ситуацията и в САЩ. Близо 10 000 пожара изпепелиха площ от около 1,7 млн. хектара в Калифорния (близо два пъти повече от досегашния рекорд, поставен през 2018 г.) и унищожиха много домове. В Колорадо три от най-големите огнени стихии в историята на щата обхванаха територия от общо над 200 000 хектара. Учените са единодушни, че необичайно високите температури в САЩ са довели до по-ранното топене на снеговете, което пък е причинило по-бързото изсушаване на растителността. Това на свой ред е спомогнало за избухването на мащабните пожари. Особено притеснителни са прогнозите, които някои климатолози правят. Според тях, през следващите десетилетия сухите и горещи периоди ще се увеличават, което ще доведе до зачестяването на подобни катастрофални бедствия.

California fires 2020: Homes burn, thousands evacuated https://t.co/KM3lTx3t8t

— CBS News (@CBSNews) August 19, 2020

Над 1000 в неизвестност и 71 загинали при пожара в Калифорния

Горещини в Сибир

В периода от януари до юли, Сибир беше в плен на невиждани горещини. Температурата там достигаше до изумителните за района 38 градуса по Целзий – нещо, което е безспорно доказателство за мащаба на климатичните промени в глобален мащаб. Районът на Арктика беше обхванат от големи горски пожари, които изхвърлиха в атмосферата рекордни количества въглероден диоксид. Освен това, пламъците водят до размразяването на т. нар. вечни ледове, което пък може да доведе до освобождаването в атмосферата на големи количества от още един парников газ – метан, подчертават експерти. Тук трябва да се отбележи, че през 2020 г. площта на арктическия морски лед отбеляза рекорден спад (през ноември тя беше 9 млн. кв. км. По-малка площ ледът е заемал единствено през ноември 2016 г.). Междувременно, огромна част от последния изцяло непокътнат леден шелф в Канада се откъсна, образувайки айсберг с размерите на Манхатън – около 72 кв. км.

Wildfires spread through fields in Siberia following a heat wave, leaving the region 59 degrees Fahrenheit higher than normal for the time of year. Authorities have issued hundreds of fines to residents and farmers for violating fire safety regulations. https://t.co/HImTxM8M3Z pic.twitter.com/x1KzhmDKE9

— ABC News (@ABC) May 7, 2020

Годината на ураганите

Още през април климатолозите прогнозираха, ще сезонът на ураганите, който продължава от 1 юни до 30 ноември, ще е много интензивен. Първоначалните очаквания бяха за общо 18 силни урагана, но до ноември броят им набъбна на 30, с което беше подобрен досегашния рекорд за сезон с най-много подобни стихии, поставен през 2005 г. Дали това е пряко свързано с климатичните промени е сложен въпрос, отбелязват учените. Топлите океански води спомагат за образуването на урагани, а отчетената повишена температура на Атлантическия океан през отиващата си година безспорно е следствие на глобалното затопляне. Много други фактори, обаче, оказват влияние върху формирането на урагани (като посоката на ветровете, например) и по тази причина е почти невъзможно да се направят категорични изводи.

The Atlantic hurricane season - after producing a record 30 named storms - has officially come to a close.https://t.co/uvkIgivPDv

— The Associated Press (@AP) December 1, 2020

В същото време, връзката между по-топлите океани и по-голямата сила на бурите е неоспорима. Именно това е причината някои урагани да отслабват значително по-бавно от обичайното, щом достигнат сушата. По-топлите води водят и до по-бързото образуване на мощни стихии. Всичко това прави работата на метеоролозите много сложна и техните прогнози невинаги са достатъчно точни. Показателен е фактът, че през 2020 г. имаше 10 бури в района на Атлантическия океан, съпътствани от ветрове, скоростта на които се е увеличила с поне 55 км/ч само за 24 часа.

Мощна буря удари Гърция, обявиха извънредно положение

Икономически проблеми

Световният икономически форум за пръв път в своята история постави проблемите, свързани с околната среда, на първите пет места в списъка на най-сериозните глобални рискове. Около 200 от най-големите компании в света пък обявиха наскоро, че са изправени пред загуби в размер на 1 трилион долара в резултат на липсата на напредък в борбата с климатичните промени. Прогнозите са наистина мрачни, а все повече икономически сектори усещат последиците. Сред тях са земеделието, енергетиката, строителството, туризма и застрахователния бизнес. По различни оценки, само в САЩ последиците от климатичните промени ще се равняват на приблизително 10% от БВП на страната, ако незабавно не бъдат взети мерки. 

Нов удар на глобалното затопляне

As the pandemic raged on, hopes this year would be pivotal for climate change action faded. But all is not lost. Yet. https://t.co/2TnBlvxfvY

— HuffPost (@HuffPost) December 19, 2020