Защо трябва да наблюдаваме внимателно Близкия изток през 2019

И зминалата 2018 г. беше тежка за гражданите на държавите в Близкия изток. Няколко активни конфликта продължиха за поредна година да създават нови проблеми със сигурността, а хуманитарната обстановка така и не се подобри. Докато САЩ дадоха заявка за изтегляне от района, в Сирия няколко държави се борят за регионално влияние, Израел възстанови въздушните си удари, Иран продължава да налива средства в милиции, Хизбулла се готви за конфликт по границата между Ливан и Израел, а в Северна Сирия Турция се готви за тежка офанзива срещу свързаните с Кюрдската работническа партия сили.

В Афганистан положението е още по-тежко, като талибаните напредват срещу правителството в Кабул. И ако тези новини са трагични, то според анализите 2019 ще е още по-тежка в геополитически план като освен старите проблеми, коментаторите ще трябва да обърнат внимание и на нови.

Определящо за настъпващата година в района от Северна Африка до Арабския полуостров и Хиндукуш е, че разривите вече не са свързани само с определени места. Те се разшириха и задълбочиха, а воюващите страни се увеличиха. Многобройни милиции действат в интерес на една или друга държава, като рядко са преследвани заради действията си. От Афганистан до Сирия подобни въоръжени групи причиниха разрушения и многобройни цивилни жертви. Ролята на подобни милиции ще се задълбочава през 2019, докато арабският свят продължава да се фрагментира. Подобна тенденция засилва и желанието на хора от средната класа и по-бедното население да търсят по-стабилен живот извън страните си, като новият момент е, че такива процеси се виждат и в далеч по-богатите държави от Персийския залив.

До момента на убийството на саудитския журналист Джамал Хашоги за наблюдателите беше ясно, че основната конфронтация в региона ще е между Иран и САЩ, и вероятно все още е така. Но убийството разби американските планове. През 2019 управляващата фамилия в Рияд ще трябва да се справя с щетите, които този случай нанесе както на имиджа, така и на влиянието на Саудитска Арабия.

Саудитски журналист бе жестоко убит

Все пак, очаква се САЩ да продължат дипломатическата си и икономическа офанзива срещу Иран с помощта на своите съюзници като Израел и Саудитска Арабия. Иран също няма да спи – Техеран вече има сериозно присъствие в Близкия изток и също така верни приятели, сред които особено се открояват Хизбулла и йеменските бунтовници. Ако си вадим поука от изминалата година, сблъсъците ще имат унищожителен ефект върху цивилното население.

Според международните наблюдатели, един от най-големите рискове през 2019 е избухването на открит военен конфликт между Израел и Хизбулла, който ще обхване както части от Сирия, така и Ливан. Напредъкът, който Хизбулла отбеляза благодарение на участието си в сирийската гражданска война и обновената военна техника, рестрикциите на Русия върху израелските въздушни удари и конфронтациите в Ивицата Газа – всичко това са фактори, които биха предизвикали много по-агресивно поведение от страна на Израел.

Докато Иран засега избегна войната на своя територия, администрацията на Тръмп ще продължи с удари, чиято цел е икономически и политически да подкопава режима в Техеран. В момента лидерството на Иран е изправено пред най-продължителната и сериозна протестна вълна след падането на шаха през 1979 г. Многобройните проблеми, възникнали следствие на лоша икономическа политика, вече избиват и почти през цялата 2018 имаше протести, някои от които завършили с насилие и жертви. Демонстрациите в навечерието на 2019 подсказват, че недоволството ще предизвиква трусове и през новата година, а Вашингтон ще се възползва от това.

Тръмп напусна иранската ядрена сделка

Някои коментатори смятат, че вътрешните проблеми на Иран и Израел ще ги възпрепятстват от сблъсък помежду им. Но както иранските хардлайнери, изпитващи народното недоволство върху гърба си, така и израелския премиер Бенямин Нетаняху, който се бори с бунт в собствената си партия и е изправен пред обвинения в корупция, смятат, че лимитиран военен сблъсък може да обедини поддръжниците им и да запуши устите на опозицията.

Войната между про-американския лагер и про-иранските сили ще продължи особено жестоко в Йемен. Експерти предупреждават, че постигнатото тази зима в Швеция мирно споразумение едва ли ще издържи дълго. Бунтовниците, подкрепени от Иран, започнаха изтегляне от важното пристанище Ходейда, след като проведоха разговори с водената от Саудитска Арабия коалиция. Но в други райони на страната битките, обстрелът и цивилните жертви се увеличават. С тях се увеличават и заболелите от болести, предизвикани от разрушената инфраструктура и недостига на питейна вода. Според ООН и неправителствените организации, през 2019 Йемен може да се изправи пред най-голямата хуманитарна катастрофа не само в страната, но и в региона, засенчвайки дори гладът в Сомалия през 1990-те.

Ситуацията в Йемен вероятно ще се върне като бумеранг срещу Саудитска Арабия, която вече има проблеми в международен план заради убийството на Хашоги. Рияд, заедно със съюзниците си на запад като Великобритания, САЩ и Франция, ще се изправят пред усилващ се натиск да прекратят конфликта.

Позабравените през втората половина на 2018 конфликти в Сирия ще продължат да се задълбочават. Не е случайно, че се говори за „конфликти“ – сирийската гражданска война отдавна се трансформира в по-малки вътрешни конфликти, които често излизат извън пределите на Сирия. Загубите на бунтовниците от обединените сили на Русия, Асад и Иран, позволяват на сирийския режим да консолидира контрола си в правителствените зони. Макар да има редица проблеми и вътрешна съпротива дори дълбоко в контролираните от Асад територии, вече има сигнали, че с помощта на Москва сирийският президент възстановява връзките си с арабски държави, включително с монархиите в Персийския залив.

Кои страни имат военни бази в Сирия

Остават големи части от Сирия, които се намират извън обхвата на Асад. Именно в тези територии ще се наблюдават нови конфликти през 2019, като най-важно е да се спомене Източна Сирия. Тръмп заяви, че ще изтегли американските сили от Сирия, но това предизвика силни политически трусове в администрацията му и двама от най-висшите й представители подадоха оставки в знак на протест – дългогодишния военен Джим Матис и Брет Макгърк, благодарение на който САЩ привлякоха на своя страна сирийските кюрди. В момента бъдещето в тази част на Сирия е несигурно. Американските сили са все още по базите си в Сирия, докато Турция и про-турските сирийски бунтовници готвят атака по кюрдите, които са все още американски съюзници. Франция и Великобритания също не са изтеглили силите си от Сирия.

В тази част на Близкия изток все пак ще има и хубави събития, макар веднага и те да са подлагани на политически дебати. Особено добър пример е Евровизия, която през май ще се проведе в Израел. Събитието вече е изправено пред опасността от бойкот на редица държави и дебати кои държави ще участват.

През 2019 Палестина ще води Групата на 77-те –блок от 135 развиващи се държави в ООН – като символичен жест на признаване от организацията. Това се случва на фона на няколко военни сблъсъка в Ивицата Газа през изминалата година и засилващо се напрежение в Западния бряг от миналата есен насам. Напрежението доведе до жертви – както полицаи и войници, така и цивилни. През 2019 тази тенденция ще се засили.

Ирак, който беше извор на нестабилност през последните години, вероятно ще види подем през 2019. Новият премиер Адел Абдул-Махди успешно пое управлението от своя предшественик Хайдар ал Абади, след като изборите в страната проведени миналата година, доведоха да временен политически блокаж. Ако "Ислямска държава" не успее да се завърне, то държавата ще има шанс за една по-спокойна година. Проблемът е, че през последните месеци на 2018 джихадистите се прегрупираха около сирийско-иракската граница. Това предизвика коментари в Багдад за разполагане на иракски сили на сирийска територия – нещо, което едва ли ще се понрави на сирийския режим. По тази логика, ако ИД се засилят, можем да очакваме и засилване на напрежението между Ирак и Асад.

През настъпващата година Оман, Обединените арабски емирства и Катар планират избори, които се очаква да предизвикат свеж повей на промяна, но наблюдателите са скептични. Разривът между Катар и Саудитска Арабия пък ще се задълбочава, което ще се отрази и на местните отношения и Съвета за сътрудничество в Залива.

Към дългия списък за притеснения за 2019 можем да добавим и влошеното здраве на султана на Оман, Кабус бин Саид. В продължение на десетилетия той успява да балансира вътрешния политически живот, както и да служи като посредник в регионалните конфликти. Днес той е на 78 години, болен и без наследник. В най-лошия сценарий, неговата смърт ще доведе до още хаос в Близкия изток и сътресение в Оман, който има стратегическа роля и е съюзник на редица европейски държави и САЩ.

През 2019 световните сили ще опитат за пореден път да сложат край на фрагментацията на Либия, което включва провеждането на преговори между подкрепения от ООН лидер на западната част на страната, Файез Сераж и лидерът на източната част – генерал Халифа Хафтар, който е подкрепен пък от Москва и Египет. Насрочените за края на 2018 избори бяха отложени за 2019 година и според Италия, Франция и Великобритания – страните с най-голямо чуждо влияние в Либия – има шанс те да са успешни.

В Северна Африка също се очакват политически събития през 2019. През април ще бъдат проведени избори в Алжир, който макар и богат на петрол се намира в стагнация. 81-годишният президент Абделазиз Бутефлика заяви, че ще се кандидатира за пети мандат, което предизвика критики от страна на опозицията. Икономическите проблеми ще хвърлят сянка и върху Тунис, където се очакват избори през декември. Инфлацията, стагнацията и липсата на инвестиции създават недоволство и хаос, които могат да бъдат използвани от авторитарни политици и радикални групи. Присъствието в региона на Ал Кайда и "Ислямска държава" е все още важен фактор, а през изминалата година групировките отбелязаха завръщане и дори подновиха атаките си по военни и цивилни.

Като цяло през 2019 се очаква авторитарните режими да търсят възстановяване и взаимна подкрепа в деспотизма. Саудитска Арабия, Емирствата и Египет – в негласен алианс с Израел – ще искат да засилят регионалното си влияние, което означава потушаване на демократичните процеси и опозиция. Особено добър пример за тази тенденция е липсата на подкрепа за протестите в Судан, които избухнаха през декември и продължават. Местният президент Омар ал Башир има гръб от Саудитска Арабия и Египет, но също така е съюзник на Великобритания и САЩ – масовите демонстрации вероятно ще бъдат смазани, а това ще доведе до нестабилност и вероятен конфликт.

С толкова много играчи, борещи се за контрол и влияние, най-опасната възможност за 2019 година е избухването на непланирана, инцидентна война – най-вероятно в Сирия, където режимът в Дамаск, Русия, Иран, САЩ и Израел разполагат с множество инструменти да тестват „червените линии“, начертани от тях в Сирия.

Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.

За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram