Двадесет години, една совалка, седем човешки живота...

Н а 1 февруари 2003 г. сутринта Джордж У. Буш излиза на живо по телевизията, за да се обърне към американската общественост. За втори път, откакто е президент на САЩ, той трябва да съобщи лоша новина на нацията. Онова, което Буш ще каже, ще разтърси не само Америка, но и целия свят: "Скъпи американци, този ден донесе ужасни новини и голяма тъга на нашата страна. Изгубихме "Колумбия". Няма оцелели"... 

#Remembrance

16 days after Launch, As it was re-entering the earths atmosphere, the Spaceship Columbia Broke apart. All 7 Crew Members were killed within minutes. Space shuttle flights were suspended for 29 months in the wake of the tragedy. #SomeGaveAll pic.twitter.com/KjyWQXlXv2

— AgilityPTandSportMED (@Agility_PT) February 1, 2021

На днешна дата преди две десетилетия космическият кораб за многократна употреба "Колумбия" се разпада над Тексас насред гъста мъгла и оглушителен шум, отнемайки живота на седем астронавти и ускорявайки "пенсионирането" на американските космически совалки.

"Колумбия, тук е Хюстън...Не получихме последното съобщение...". Отговорът на командира: "Прието, мм...". Комуникацията е прекъсната.

На източното крайбрежие на САЩ е 08:59 ч. сутринта. Совалката "Колумбия" се приближава към Земята със скорост над 21 000 километра в час. Няколко минути по-късно тя се разпада в оранжево сияние. Дъжд от нажежен метал се изсипва върху части от Тексас и Луизиана.

Видеокасета, намерена по-късно сред отломките, увековечава безгрижните астронавти, "залепени" за илюминаторите около 10 минути преди катастрофата.
"Ярко оранжево, жълто около носа" на совалката, коментира един от тях. След това "Колумбия" навлиза в атмосферата, обграждайки се с кълбо от плазма с много висока температура.

Изображенията се замъгляват и след това настават черни четири минути, преди Контролният център на мисията в Хюстън, Тексас, да съобщи за първите проблеми с апаратурата на "Колумбия".

Според окончателния доклад на НАСА астронавтите са имали време да разберат за наличието на проблем, тъй като пилотът се е опитал да си възвърне контрола, "преди екипажът да загуби съзнание" в резултат на понижаването на налягането след разхерметизирането на кабината.

На борда има седем души - шестима американци и един израелец, петима мъже и две жени. И до днес те остават последните жертви на космоса, седемнадесет години след експлозията на американската совалка "Чалънджър" през 1986 г.

"Колумбия" - първият активен американски пилотиран кораб за многократно използване от типа космическа совалка, излита на 16 на януари от Кейп Канаверал за научна мисия в орбита. Това е неговият 28-и и последен полет.

81,7 секунди след излитането парче изолация с размерите на куфар се откъсва от централния резервоар и се удря в ръба на лявото крило, напуквайки топлинния щит. Техниците многократно изискват визуална проверка на совалката преди завръщането й на Земята. Без резултат.

Шестнадесет дни по-късно пукнатината пропуска горещи газове (над 1000 градуса Целзий), генерирани от триенето на совалката с горните слоеве на атмосферата. Алуминиевата конструкция на лявото крило започва да се топи и се чупи.

"Убедени сме, че практиките на управление на програмата за космическа совалка ("Колумбия") са също толкова причина за инцидента, колкото и изолацията, която удари лявото крило", пишат седем месеца по-късно следователите от Комисията по разследване.

Докладът им от 250 страници изтъква по-специално "организационни причини", "вкоренени в историята и културата" на агенцията. Авторите посочват "ограничените ресурси, променливите приоритети, натиска за изстрелване..." и обвиняват НАСА, че не е спазила процедурите за безопасност и "лежи" на минали успехи. Те също така смятат, че е можело да бъде направен опит за спасяването на екипажа.  

Американските совалки представляват специфична космическа транспортна система. В космоса ще бъдат изпратени пет - "Колумбия", "Чалънджър", "Дискавъри", "Атлантис" и "Индевър". 

След инцидента от 2003 г. администрацията на Буш решава да сложи край на програмата: трите совалки, които все още са в експлоатация, ще бъдат "пенсионирани" през 2011 г., след като бъде завършена Международната космическа станция (МКС).

До 2020 г. и възобновяването на полетите с частната компания "Спейс Екс" САЩ зависят от Русия за транспортирането на астронавти до МКС.

Да си спомним за совалката и седемчленния й екипаж, който намери гибелта си в катастрофата на 1 февруари 2003 г. 

"Колумбия" е един от шестте космически кораба за многократна употреба (включително прототипа "Ентърпрайз"), построени от САЩ за пилотираната програма "Спейс шатъл" ("Космическа совалка"). Белият летателен апарат се превръща в символ на космическата програма на НАСА и като цяло на изследването на космоса през 70-те и 80-те години на миналия век. „

Совалката представлява хибрид между самолет и космически кораб, оборудван с три двигателя с течно гориво. Корабът за многократна употреба е проектиран за седем астронавти (с максимален екипаж от 11 души).

Дължината на совалките е 37,2 метра, размахът на крилата - 23,8 метра, а масата без екипажа и товара - от 68,5 до 80,7 тона (най-тежък от орбиталните космически кораби е "Колумбия"). Височината на цялата конструкция при изстрелването достига 56,1 метра, а общата маса - около 2000 тона.

Космическият кораб за многократна употреба с екипаж от седем души е в състояние да изведе в околоземна орбита около 24,4 тона и да върне от нея до 14,4 тона товар. Той може да остане в полет до две седмици, като при кацане се използва спирачен парашут и допълнително аеродинамична спирачка.

Конструирани са шест совалки, две от които са изгубени при инциденти - "Колумбия" и "Чалънджър", взривила се при излитането си през 1986 г. Седемчленният й екипаж загива.  

"Колумбия" е първата космическа совалка, която обикаля Земята. Наречена е на ветроходния кораб, с който през 1792 г. американският мореплавател Робърт Грей изследва вътрешните води на Британска Колумбия (днес американските щати Вашингтон и Орегон).

Построяването на космическия кораб започва през 1975 г. През 1979 г. "Колумбия" е предадена на НАСА. Впоследствие совалката е модифицирана многократно - в конструкцията й са направени над 50 промени. Ремонтирана е през 1991, 1994 и 1999 г.

Совалката "Колумбия" осъществява първия си изпитателен полет (и първия по програмата, STS-1) между 12 и 14 април 1981 г. с екипаж от двама астронавти. Командир е опитният Джон Йънг, който е летял с "Джемини" (1965 и 1966 г.) и "Аполо" (1969 и 1972 г.). Пилот е Робърт Крипън, за когото това е първи полет в кариерата. Астронавтите остават в космоса 2 дни, 6 часа и 21 минути. За това време совалката обикаля Земята 36 пъти. 

"Колумбия" е извършила общо 28 полета, прекарвайки общо 300 дни в околоземна орбита. По време на мисиите си екипажите провеждат научни изследвания, изстрелват спътници от совалката и по време на излизания в открития космос извършват ремонти на неработещи спътници, както и на космическия телескоп "Хъбъл".

На "Колумбия" за първи път в историята на пилотираните космически полети се качва екипаж от четирима души - през ноември 1982 г. Също така със совалката за първи път стартират шестима астронавти година по-късно. Сред всички совалки на "Колумбия" принадлежи най-краткият полет - 2 дни 6 часа и 13 минути (ноември 1981 г.), както и най-дългият - 17 дни 15 часа и 53 минути (ноември-декември 1996 г.).

Совалката е извършила общо 4808 обиколки около Земята и е прелетяла 201 454 702 километра. 

Според публикуваната програма за 28-ия полет на "Колумбия" експедицията е била посветена изцяло на научни експерименти. По-конкретно са изследвани ефектите на безтегловността върху човешката физиология, изучавани са метеорологичните явления на Земята и други.

Екипажът на "Колумбия" включва шестима астронавти на НАСА (в това число две жени) и първия израелски астронавт. Командир е 45-годишният Рик Хъсбънд (летял веднъж в космоса, преди да се присъедини към екипажа през 1999 г.). Пилот е 41-годишният Уилям Маккул (без опит в космическите полети). Екипажът включва още 40-годишната Калпана Чаула (летяла веднъж преди това - през 1997 г. също с "Колумбия"), 43-годишния Майкъл Андерсън (летял през 1998 г. с "Индевър"), 46-годишния Дейвид Браун и 41-годишната Лоръл Кларк, които за първи път се отправят в космоса, и 48-годишния израелец Илан Рамон.

Преди трагичния последен старт на 16 януари 2003 г. началото на мисията на "Колумбия" (STS-107) е отлагано нееднократно. Първоначално е планирано совалката да бъде изстреляна през август 2002 г. Откритите проблеми в охладителната й система са счетени за незначителни и безопасни за екипажа.

Екипажът на "Колумбия" остава в околоземна орбита почти 16 дни. На фаталния 1 февруари 2003 г. космическата совалка се разпада 16 минути преди планираното си кацане на височина около 63 километра в околоземна орбита. Всички астронавти на борда загиват.

Отломки от "Колумбия" падат на огромна площ на около 800 километра от космодрума Кейп Канаверал във Флорида. За издирването на останките от совалката и телата на астронавтите са похарчени над 137 милиона долара. Общо на територията на щатите Тексас, Луизиана и Арканзас са събрани около 22 100 фрагмента от различни части на космическия кораб за многократна употреба.

След катастрофата в САЩ и Израел е обявен национален траур.

Дейвид Браун, Майкъл Андерсън и Лоръл Кларк са погребани в Националното гробище "Арлингтън" в покрайнините на Вашингтон, Вирджиния, Уилям Маккул - в гробището на Военноморската академия в Анаполис, Мериленд, а Рик Хъсбънд - в гробището в родния му град Амарило, Тексас. Тленните останки на Калпана Чаула са кремирани, а прахът й е разпръснат в националния парк "Зайон" в Юта. Израелският астронавт Илан Рамон е погребан в гробището на мошава Нахалал в Израел.

Имената на всичките седем загинали са издълбани в черния гранит на "Космическото огледало" - мемориала на астронавтите в космическия център "Джон Ф. Кенеди" във Флорида.

#STS107 Today is the day we remember Spaceship Columbia. pic.twitter.com/nOZOdrQkIS

— Derrick Brandt (@MacKrieger719) February 2, 2019

След катастрофата на "Колумбия" в продължение на две години и половина до лятото на 2005 г. полетите на совалки са преустановени.

През януари 2004 г., в съответствие с националната космическа стратегия, обнародвана от президента на САЩ Джордж У. Буш, е обявено извеждането от експлоатация на останалите три совалки - "Дискавъри", "Индевър" и "Атлантис". И трите изпълняват последните си полети през 2011 г. Последната, 135-а мисия (STS-135), е завършена през юли 2011 г. от "Атлантис".

Впоследствие изведените от експлоатация совалки са предоставени на музеи. "Дискавъри" се намира в Центъра "Стивън Удвар-Хейзи" на международното летище "Дълeс" във Вашингтон - филиал на Националния музей на авиацията и космонавтиката на института "Смитсониън". "Индевър" е експонат в музея на Калифорнийския научен център в Лос Анджелис. "Атлантис" остава в космическия център "Джон Ф. Кенеди".