20 години след "развода по взаимно съгласие" чехите и словаците продължават да поддържат тесни политически и икономически връзки - до такава степен, че мнозина от тях имат усещането, че още живеят в една и съща страна.
Все още имам рефлекса да мисля за страната си като за Чехословакия, казва Марек Одробина, роден в Словакия адвокат, който от 20 години живее в Прага.
Чехословакия се разпадна на две независими държави на 1 януари 1993 г., три години след "Нежната революция", сложила край на комунистическия режим.
Организирана от двамата министър-председател по онова време - словака Владимир Мечиар и чеха Вацлав Клаус - раздялата по инициатива на Братислава премина без сблъсъци.
След две десетилетия има хора, които все още съжаляват за бившата федерация и за създаването на Чешка република с 10,5 млн. души население и Словакия с 5,4-милионно население.
Стана прекалено лесно, на практика хората не можаха да участват, казва кинорежисьорът Феро Фенич, словак, установил се в Прага.
В емоционален план смятам, че разделянето отслаби значително двете страни, отбелязва 61-годишният Фенич.
Политическият наблюдател от словашкия седмичник "Тренд" Мариан Лешко, от своя страна, е на мнение, че словаците са "изгубили две трети от страна, която имаше значителна тежест и влияние в Централна Европа".
При все това обаче, според него раздялата е предоставила на чехите и словаците уникална възможност "да се развиват като общество и държави, да си изградят добра репутация благодарение на успехите си, а също да се критикуват за неуспехите си".
Днес Чехия и Словакия са членове на НАТО (от 1999 и 2004 г., съответно) и на Европейския съюз от 2004 г., а от 2009 г. Словакия членува и в еврозоната.
Пътят към благосъстоянието обаче се оказа по-трънлив от окачваното, което, впрочем, се отнася и за други страни от бившия съветски блок, пожелали да се освободят от комунистическото наследство.
Разделянето на Чехословакия стана с политическо решение, без референдум.
Политиците бързо си дадоха сметка, че без всенародно допитване правомощията им ще бъдат по-големи, казва роденият в Словакия журналист Мартин Шимечка, който живее в Прага.
"Тук се установи корупционна система. Политиците вече нямат скрупули", отбелязва той.
В годишния доклад на организацията "Трансперънси интернешънъл" относно индекса за възприятие на корупцията през 2012 г. Чехия се е наредила на 54-то място от 176 държави - с осем места по-напред от Словакия.
Въпреки всичко 39-годишният адвокат Одробина е убеден, че раздялата е "благотворна за двете страни"."Всяка от двете държави си има специфики. Положително е, че всяка може да следва собствен път", подчертава той.
Фенич припомня, че разделянето на чехословашката федерация е уталожила по онова време напрежението между двете страни.
Чехия, която понастоящем е в рецесия, и Словакия, която демонстрира солиден растеж, си сътрудничат усилено в голям брой ключови икономически отрасли като ядрената енергетика, отбраната и транспорта.
Преди няколко месеца дори се зароди идеята за съвместен чешко-словашки футболен шампионат, което свидетелства за равнището на връзките между двете страни, чиито езици си приличат много.
Студентите прекосяват границата, търсейки най-подходящия за тях университет. За куп популярни артисти пък граница никога не е съществувала. Чехи и словаци все по-често могат да гледат по телевизията общи предавания от рода на "Чехословакия търси талант".
Чешкият готвач Ярослав Жидек живее в Словакия от 2003 година."Дали ще живееш в Чехия или в Словакия, е абсолютно все едно. Не чувствам никакво разделение", уверява той.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!