С наближаването на края на учебната година се усилва фокусът върху влизането в следващи етапи на образованието за тези, на които им предстои такова. Ключов е приемът в гимназии, който зависи от оценките, получени в 7. клас. Тогава учениците участват в Национално външно оценяване (НВО) по български език и литература (БЕЛ) и по математика, чиято цел е да измери нивото им по тези предмети. През последните години резултатите остават трайно ниски, като средната оценка по БЕЛ обикновено е около половината възможни точки (от 100), а по математика - дори под половината.

През 2024 почти 60 хил. ученици от над 1700 различни училища се явяват на НВО. От най-големите учебни заведения се явяват по над 200 деца, а от най-малките, напр. по селата или частни такива, се явяват единични бройки. Размера на кръговете в графиката съответства на броя явили се ученици от всяко училище. Средните резултати по двата предмета показват ясна връзка помежду си, т.е. учебните заведения с по-високи оценки по БЕЛ имат такива и по математика. Въпреки това за повечето места е вярно, че резултатите по математика са по-ниски от тези по БЕЛ.
Най-високи средни оценки и по двата предмета имат учениците в няколко математически или природоматематически гимназии в големите градове - София, Варна, Пловдив, Бургас и Стара Загора. Близо до тях се нареждат и съответните училища от Русе, Благоевград и Ловеч. Данните показват, че учениците там не само очаквано са по-добри по математика от останалите, но имат и сред най-високите резултати по БЕЛ.
Почти всички учебни заведения в България, чиито седмокласници получават средно по над 80 точки и по двата предмета, са математически гимназии с прием още след 4 клас. Това сочи, че най-високите успехи от основното образование са съсредоточени не само в големите градове, но и в няколко училища там с определен характер. По места средният резултат на съответната (природо-) математическа гимназия в 7. клас превъзхожда този на всяко друго училище. По всяка вероятност важна роля за тази привидна доминация играе подборът след 4 клас, който отсъства в други училища, но би отсял по-силните ученици от началния етап, събирайки ги на едно място. Разбира се, това не изключва наличието на отделни силни ученици и другаде.

Макар повече училища да постигат добри резултати по БЕЛ, проблемна се оказва математиката. Оценките по този предмет са особено ниски и привличат внимание към криещите се за тях проблеми в образованието. Докато често се цитира средният резултат на национално ниво - 43 от 100 точки за 2024, като величина той скрива ред подробности. Средно аритметичното в случая се изкривява нагоре от "крайни" стойности, а освен това не показва силните разлики по области. Медианата, сочеща резултата по средата на разпределението, е по-меродавна за нивото на "средния" ученик.
Докато в гр. София той получава приблизително половината точки от теста - 53, във Видин, Монтана и Сливен резултатът му възлиза на едва 25 точки - т.е. половината ученици там получават по-ниска оценка. Във Варна също има сравнително висока медиана, но в поне 18 от 28 области над половината ученици имат под 1/3 от възможните точки. Това сочи, че огромни дялове от децата в тях напускат основното си образование на практика неграмотни по математика.

Любопитно е сравнението между горните 10% от учениците по области или по-точно прагът за причисляването към тази група. В гр. София и Варна той възлиза на цели 93 точки - почти максимален резултат, като е сравнително висок също и в Пловдив, Бургас и Русе. Същевременно във Видин прагът към горните 10% по успех по математика започва от едва 58 точки, т.е. само 1/10 от учениците могат да отговорят вярно на приблизително половината въпроси. Това свидетелства за наличието на изключително силен "елит" на някои места и почти пълното му отсъствие на други.
Разпределението позволява няколко обобщения. То доказва съществуването на значим дял изключително силни ученици, но и подчертава присъствието им основно в няколко области. Същевременно е налице мнозинство от по-слаби ученици, които нямат баланс от силни такива в "малките" области. Извън големите градове основното образование по математика изглежда е сравнително хомогенно и лошо, а в тях е видно обучение на две скорости.
Проследяването на причините зад наличието на по-добри и по-лоши училища е трудно, като те по всяка вероятност се коренят още в семейната среда. За резултатите в гимназиите най-меродавен се оказва подборът след 7. клас. Средният резултат на матурата по БЕЛ показва силна връзка с минималния бал в съответното училище. Почти достатъчно е да разгледаш класациите за прием след 7. клас, за да определиш с висока точност класацията по успех както на матурата, така и на външното оценяване след 10. клас. Подобно е сравнението в основното образованието - резултатите от външното оценяване след 4. клас показват силна пряка връзка с тези 3 години по-късно. Примерът показва, че училищата с по-добри средни резултати приемат по-силни ученици от самото начало, но тяхното ниво спрямо останалите не се променя значимо в резултат от обучението им в съответното училище.
За автора:

Иван е горд варненец и икономист със страст към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и САЩ, а в свободното си време обича да изучава обществото от структурната му страна - чрез данни. През 2019 създава Землевеж - платформа в социалните мрежи, където представя света и България в числа. Там той смила сложни теми по достъпен начин със стотици инфографики, достигащи до растяща аудитория от младежи и възрастни.
Още от автора:
Смъртността на пътя: пик или спад - какво разкриват данните?
Българският парадокс: Защо жилищата поскъпват, когато 39% стоят празни?
Германия на прага на политическа трансформация - графики и анализи разкриват новите реалности
Север срещу Юг, Изток срещу Запад: Регионалните различия в българската икономика
Заплатите в България растат, но не навсякъде еднакво – кои региони изостават
Новините в дигиталната ера: Как социалните мрежи променят информираността?
Разликата в заплащането между половете в България – тенденции и перспективи
България между застаряващото и младото поколение: Какво наистина се случва с населението ни?