В близкото минало по света се оформят граници между богати и бедни държави с големи разлики в стандарта на живот. Такива стават ясно видими например през 19. век, когато Индустриалната революция започва да се разпространява от Западна Европа, също към САЩ и Япония, като за кратко време прави тези страни по-успешни от останалите земеделски икономики. Към края на Студената война ролята на индустрията отслабва заедно с изместването ѝ към развиващи се пазари, а тя бива частично заместена от сектора на услугите.
С падането на "Желязната завеса" през 1989 през картата на Европа продължава да протича невидима линия, разделяща богати от бедни. Постсоциалистическите държави в условията на преход към пазарна икономика показват приблизително двойно по-нисък брутен вътрешен продукт (БВП) на глава от населението от “капиталистическите” си съседи - мярка за силата на икономиката. Дълго пренебрегнати от Индустриалната революция региони като Южна Италия, Гърция или Португалия се оказват значително по-богати от предишни промишлени центрове в сърцето на Европа - например Чехия и Източна Германия.
Същевременно преходът се оказва изключително успешен за ред държави от бившия социалистически лагер, които се възползват от изгодни данъчни условия, първоначално ниски разходи за труд и все по-усилена търговия с развитите пазари. Според предварителни данни на Евростат към 2024 БВП на глава от населението в Словения и Чехия възлиза на 91% от средното за Европейския съюз (ЕС) с взети предвид ценови разлики. В България сега този показател за пръв път достига 66% или ⅔ от средното ниво, показвайки значително развитие от по-ранни периоди (спрямо 40% през 2007), но и трайно изоставане.
През последните десетилетия членките на ЕС от Източна и Централна Европа показват едни от най-високите икономически ръстове на континента. Докато някои от тях правят стъпки назад през 90-те - като България и Румъния, други - например Полша и Унгария, не преживяват спадове тогава. Кризата от 2008 също се отразява неравномерно - удряйки например особено тежко Естония, но много по-леко Словакия. Стагнация на Запад през последните няколко години способства за намаляване на неравенството в условията на продължаващи високи ръстове на Изток. Очаква се тази тенденция да продължи.
По прогнозни данни на Международния валутен фонд (МВФ) се очаква към 2029 ред страни от бившия социалистически лагер да догонят и дори изпреварят икономически други развити държави. Измерено като БВП на човек с взети предвид ценови разлики между държавите например Полша и Румъния биха задминали Япония и Испания, преживели своите икономически "чудеса" съответно от 50-те до 70-те години. Сходен е прогресът например на Прибалтийските републики - особено Литва, както и в Чехия и Словения.
Към 2029 най-богатите в Европа - например Германия или скандинавските държави, все още ще превъзхождат най-успешните си източни съседи, но с малка разлика. Развитието, което преживяват тези страни в периода след 90-те се нарежда сред водещите в световен план и сочи към един особено удачен преход и умели политики за растеж. Макар България да тръгва от сходно равнище като Полша и Румъния през 80-те, тя преживява забавяне на развитието си през 90-те и днес изостава значително от останалите сравними държави в региона.
Очакванията на МВФ, базирани на досегашните тенденции, сочат към реалната възможност за скорошно “наваксване” на изоставането, което е било налице в началото на прехода към пазарна икономика. Важно е да се отбележи, че то се случва въпреки повсеместните негативни демографски тенденции и несигурната международна обстановка.
Доколкото ръстовете на БВП в България след 2005 са съизмерими с тези на водещите по този показател икономики от бившия социалистически лагер, то крахът през 90-те носи най-видима отговорност за днешното изоставане зад тях. Близкото бъдеще ще покаже дали в България е възможен траен по-висок ръст за сближаване със средното европейско, включително и източноевропейско равнище.
За автора:
Иван е горд варненец и икономист със страст към статистиката. Живял е в Германия, Чехия и САЩ, а в свободното си време обича да изучава обществото от структурната му страна - чрез данни. През 2019 създава Землевеж - платформа в социалните мрежи, където представя света и България в числа. Там той смила сложни теми по достъпен начин със стотици инфографики, достигащи до растяща аудитория от младежи и възрастни.
Още от автора:
Смъртността на пътя: пик или спад - какво разкриват данните?
Българският парадокс: Защо жилищата поскъпват, когато 39% стоят празни?
Германия на прага на политическа трансформация - графики и анализи разкриват новите реалности
Север срещу Юг, Изток срещу Запад: Регионалните различия в българската икономика
Заплатите в България растат, но не навсякъде еднакво – кои региони изостават
Новините в дигиталната ера: Как социалните мрежи променят информираността?
Разликата в заплащането между половете в България – тенденции и перспективи
България между застаряващото и младото поколение: Какво наистина се случва с населението ни?
Образование на две скорости: Какво показват резултатите от НВО на българските ученици?
