В сяко заглавие, чието идване в киносалона е предшествано от толкова похвали и спечелени златни статуетки, колкото „Рома“, естествено провокира скептицизъм у зрителя. Трудно ми е да си представя кой трезво разсъждаващ човек би започнал да гледа такъв филм с мисълта, че ще му се хареса много, когато очакванията му са вдигнати толкова неестествено високо.
Такъв беше и моят случай с „Рома“.
Никак не помогна фактът, че член на управата на НДК излезе на сцената преди прожекцията на филма в зала 1 и поднесе възможно най-насилените корпоративни благодарности към продуцентите на лентата от Netflix за това, че изобщо позволяват тази прожекция да стане факт.
С това затвърдих вече изказаното си мнение, че продукции на могъщата онлайн платформа нямат място на наградите „Оскар“. Стивън Спилбърг е напълно прав в желанието си да накара компании като Netflix да плащат за разпространението на своите проекти по киносалоните, ако искат да претендират за такива отличия.
За провала на наградите „Оскар“ и в защита на киното
А „Рома“ ми даде и още една причина да смятам така.
Тя е, че не мога да си представя колко по-малко щеше да ми хареса филма на Алфонсо Куарон, ако го гледах на голям телевизор в домашна обстановка, камо ли пък на дисплея на мобилно дигитално устройство. Мястото на произведения на визионери като големия мексикански режисьор категорично е в киносалона.
Точно влиятелни фигури като него и Мартин Скорсезе следва да отстояват ценностите на седмото изкуство и да оказват натиск върху платформи като Netflix, за да се разпространяват филмите им в съответния формат на съответните места. „Рома“ ще бъде прожектиран на кино в България само още два пъти в рамките на „София Филм Фест“ и определено бих препоръчал лентата да се гледа именно в такава обстановка.
На техническо ниво филмът е съвършен, безупречен.
Освен режисьор и сценарист, Алфонсо Куарон е оператор и монтажист на лентата, тъй че тя отразява изцяло и еднолично неговата творческа визия. По-нататъшен анализ на техническата страна на направата на филма би превърнал текущия текст в скучен доклад с много отегчителна терминология, изпъстрена със суперлативи за Куарон.
Достатъчно е да се каже просто, че всеки кадър от лентата, взет поотделно, може да се разглежда и като кандидатура за най-високи отличия във фотографията. Но нито един проект на Алфонсо Куарон дотук не е бил направен като самоцелна демонстрация на изключителните способности на режисьора и на кинематографична красота. „Рома“ не прави изключение от това правило.
Под външната си красота и многото си визуални идеи лентата има туптящо човешко сърце.
Пулсът му през по-голямата част от времето е бавен и спокоен, почти като на спящ човек – отражение е на темпото на сюжетното действие. Точно затова ускореният ритъм и засилената драма в последната една трета от филма са десетократно по-ефикасни, отколкото биха били иначе.
Да, „Рома“ тества търпението на модерния зрител, който до голяма степен страда от синдром на дефицит на вниманието. Затова и ми се струва абсурдно филмът да се гледа в домашна обстановка, където е стократно по-лесно човек да се разсее или просто да реши да гледа дългия и протяжен филм на няколко пъти, в който случай тотално би убил драматичното въздействие от него.
Лентата постепенно и привидно отегчително свързва зрителите си на емоционално ниво с главната героиня Клео. Около час след началото на филма е напълно нормално да се запитате има ли филмът изобщо традиционна сюжетна структура или е просто едно красиво наблюдение върху живота в Мексико през 70-те години на миналия век. И тогава Алфонсо Куарон щраква своя капан.
Тогава градусът на драмата се качва драстично
и човек осъзнава, че всъщност през този един час, в който на пръв поглед просто е гледал скучновати сцени от ежедневието на героите, на него е започнало да му пука за тях. А когато лентата приключи и пулсът му се успокои, е оставен с много и интересни мисли за това, което филмът всъщност разказва и зад което идейно застава.
Съдбата на главната героиня Клео и на бебето ѝ във филма до голяма степен са метафора за преживяното от едно цяло поколение в Мексико преди 50 години. Това, което се случва със семейството, за което Клео работи като прислужница, е другата страна на същата монета – тази сюжетна линия просто показва как едно турбулентно общество афектира и заможните хора, наред с бедните.
Но „Рома“ не е елегия. Филмът на Куарон балансирано показва как социалните сътресения изваждат наяве както най-лошото, така и най-хубавото у човека, но краят му е истинско, трогателно тържество на човешкия живот и аполитичен призив към задружност и любов, независимо от социалния статус.
В главната роля Ялица Апарисио е точно отражение на целия филм. В първите две трети от лентата актрисата оставя зрителя с впечатлението, че има най-лесната работа на света и актьорското ѝ представяне се свежда до елементарни реакции спрямо случващото се около нея.
Но когато краят на филма дойде и усещането за автентичността на нейното превъплъщение не се е разсеяло въпреки разигралата се драма, човек неизбежно се прекланя пред способностите ѝ. Апарисио в никакъв случай не може да се мери с представянето на Лейди Гага в „Роди се звезда“ или на Оливия Колман, която спечели „Оскар“ за ролята си във „Фаворитката“, но дебютът ѝ на големия екран със сигурност заслужава номинация редом до тези големи имена.
„Фаворитката“: Коктейл от емоции като за „Оскар“
„Роди се звезда“ и големият пропуск на наградите „Оскар“ тази година
„Рома“ почти няма елементи, които да подлежат на обективна, състоятелна критика.
Да, мнозина със сигурност биха казали, че филмът може да е по-кратък, но потенциално изрязани сцени на свой ред биха могли да намалят драматичния му ефект. А и когато картините пред зрителя са толкова красиви, няколкото допълнителни прекарани минути са оправдани още повече. Ако ще си дадете шанс да им се насладите, гледайте филма на кино, докато все още имате възможност.
Вижте пълната програма на „София Филм Фест“.
Още за кино четете ТУК.
Следете ни навсякъде и по всяко време с мобилното приложение на Vesti.bg. Можете да го изтеглите от Google Play и AppStore.
За още актуални новини от Vesti.bg последвайте страницата ни в Instagram.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!