Събитията на Балканите се усложняват от обявения референдум в Република Сръбска, насрочен за 25 септември 2016 г. Босненски генерал заплаши с война. А от ЕС предупредиха, че допитването застрашава мира и сигурността в региона.
Целта на референдума е да анулира решението на конституционния съд на Босна и Херцеговина, според което 9 януари не може да бъде честван като Ден на Република Сръбска, тъй като това наранява чувствата на другите две националности в състава ѝ – бошняците и хърватите, коментират от Института за близкоизточни и балкански проучвания (IFIMES), базиран в Любляна, Словения.
Интересите на Русия в региона прозират съвсем ясно, както можете да видите във видеото. Миналото лято амбициите за независимост на Република Сръбска бяха украсени с лика на руския президент Владимир Путин. Сега намесата на Москва не е толкова видима.
Междувременно пенсионираният генерал и бивш началник на военния щаб на армията на Босна и Херцеговина Сефер Халилович заплаши, че Република Сръбска ще престане да съществува, ако проведе референдума.
„Никого не заплашваме, но и на никого няма да разрешим да отнесе част от Босна и Херцеговина без последствия“, заяви Халилович, който гостувайки пред ТВ1. Според него с провеждането на референдума ще се стигне до преустановяване на Дейтънското мирно споразумение.
Vlada RS: Srpska ostaje opredijeljena za referendumhttps://t.co/KAPq7e5ZgR#RepublikaSrpska #Referendum pic.twitter.com/PA2RQu28Nu
— Pressrs (@pressrsonline) September 21, 2016
„След референдума Дейтънското споразумение вече няма да има стойност, тогава се връщаме към конституцията на Босна и Херцеговина, а след това нека Бог да помогне на всички, нека ни даде първо разум, а след това сила да доведем до край тази история“, заяви Халилович пред ТВ1.
Генералът изтъкна, че в евентуален конфликт Република Сръбска може да удържи от 10 до 15 дни. На въпрос има ли в Босна достатъчно хора, които са готови да воюват, Халилович отговори с „да, абсолютно“.
„И затова ги призовавам добре да си помислят. Защото Милошевич умря, Югославската армия не съществува, не съществуват хиляди танкове, хиляди бронетранспортьори. Сърбия не може да помогне на Република Сръбска. Няма да позволим някой да отцепи половината ни държава", предупреди Халилович.
Върховният представител на ЕС за Босна и Херцеговина Валентин Инцко, както и Съветът за прилагане на мира посочиха, че обявеното допитване заплашва мира и стабилността в страната и региона.
С референдума президентът на Република Сръбаска Милорад Додик се опитва да накара насила Конституционния съд да анулира своето решение.
Това е очевиден случай на правна безсмислица, тъй като решения на Конституционния съд не могат да бъдат обект на ревизия.
#IdentityPolitics in #Bosnia's autonomous #RepublikaSrpska; can't we let #people have a #holiday w/o #violence? https://t.co/3UMCiJnd7b #war
— Matt Steiner (@MatthewTSteiner) September 21, 2016
В своите публични появи досега Додик винаги е бил достатъчно мъдър, отбелязвайки, че решенията за Босна и Херцеговина трябва да бъдат вземани със съгласието на трите нации в състава ѝ. Решението за 9 януари обаче е взето само от представителите на една – сърбите.
Русия също е намесена. И Сърбия има претенции, въпреки че Александър Вучич и Томислав Николич заявиха, че не подкрепят допитването.
Анализаторите на политическата ситуация обаче са напълно наясно, че решенията по отношение на Република Сръбска реално се взимат в Белград.
Доказателство за руска намеса пък е обявената от Милорад Додик визита при президента на Русия Владимир Путин, насрочена за 22 септември 2016 г.
В международните отношения е немислимо руският държавен глава да се срещне на четири очи с президент на регион, освен ако гостът не изразява руската политика.
В случая Додик работи за интересите на Русия, които са фокусирани върху това да се предотврати пълноправното членство на Босна и Херцеговина в НАТО. Тези ействия обаче могат да доведат до разпадането на страната.
Референдумът в Република Сръбска е встъпление към нов геополитически трус и ще отвори кутията на Пандора на Балканите.
Той може да доведе до ефекта на доминото и серия от нови референдуми както в Босна и Херцеговина, така и в региона. Дори Сърбия не би могла да избегне последствията, що се отнася до албанците в Прешевската долина (Прешево, Медведжа, Буяновац), които вярват, че са „Източното Косово“.
Za sve „Republikance" mjesta na kojima mogu glasati na referendumu! #Referendum#RepublikaSrpska #DanRepublike https://t.co/o7cWJRUtMW
— Dušan Doderović (@Dule_Doderovic) September 20, 2016
Те ще бъдат последвани от действия за отделяне и на бошняците в Санджак. А накрая референдум могат да проведат и българите в региона, граничещ с България, както и власите в Източна Сърбия и унгарците във Войводина.
Ситуацията в Македония ще бъде дестабилизирана допълнително, а сърбите в Черна гора, окуражавани от Белград, ще положат усилия, за да създадат своя собствена държава.
Има много аспекти, които ще доведат до дестабилизиране на региона заради референдума на Додик. Приключението на Сърбия с Република Сръбска може да я накара да загуби Войводина. Дори самата Русия предупреди Белград за тази опасност преди няколко години.
При демокрацията е невъзможно да се правят каквито и да е било радикални промени, в която и да е посока, без известен шок, позволящ да се реорганизира държавата.
В случая с Додик парадоксалното е това, че той създава шок по отношение на чуждите интереси, докато е аплодиран за „самоубийствените“ си действия от почти цялата своя публика.
Путин скоро ще умре" />
