Седем хобита, от които се поумнява

Д оскоро се вярваше, че хората се раждат с ниво на интелигентност, което остава едно и също през целия им живот, и най-доброто, което можем да направим, е да се опитваме да използваме максимално потенциала си.

Сега обаче учените знаят, че умственият потенциал може да се увеличи - с научаването на нови умения мозъкът създава нови невронни връзки и така започва да работи по-бързо и по-добре.

Еntrepreneur.com изброява седем занимания, които могат да ни направят по-умни, както и обяснения защо те са толкова полезни.

1. Свирете на музикален инструмент

Изпълняването на музика ни прави по-креативни, засилва аналитичните, езиковите и математическите ни умения. Освен това свиренето подобрява фините двигателни умения. 

В това отношение заниманията с музика имат ефекти, подобни на отборните спортове. Свиренето обаче има едно предимство - то засилва връзките между двете мозъчни полукълба. Това от своя страна има благотворен ефект върху паметта, уменията за решаване на проблеми и мозъчните функции като цяло, независимо от възрастта.

2. Четете 

Ползите от четенето са едни и същи, независимо дали се забавлявате с "Игра на тронове", "Хари Потър" или новия брой на "Уолстрийт джърнъл".

Четенето намалява стреса, а това помага да се чувстваме по-добре в кожата си и увеличава трите типа интелигентност - емоционалната, флуидната и кристалната. Под флуидна интелигентност психолозите разбират уменията за аналитичен подход към проблемите и логично мислене, а под кристална - умението да използваме уменията и житейския си опит в нови ситуации.

Развитието на тези умения помага в справянето с всекидневието и по-доброто разбиране както на това, което ни се случва, така и на чувствата на другите.

3. Спортувайте редовно

Тренировките само от време на време нямат същия ефект като редовното натоварване. При чести физически натоварвания в клетките се отделя протеин, които помага за паметта, ученето и концентрацията. Според някои учени седенето за продължителни периоди от време има обратен на този ефект и пречи на мозъка ни да работи добре.

4. Учете нов чужд език

Забравете решаването на логически задачи и кръстословици - най-добрият начин да подобрите паметта си е да започнете да учите чужд език. Изследвания показват, че хората, владеещи два езика, се справят по-добре с логическите загадки и решаването на различни видове проблеми.

Друг плюс от говоренето на чужд език е това, че повишавате квалификацията си, а това може да доведе до по-добра професионална реализация.

5. Изпробвайте уменията си за натрупване на знания

Много ученици и студенти запаметяват огромни количества информация за кратко преди големи изпити. Проблемът с този начин на учене е, че впоследствие тези знания се забравят много бързо, тъй като не се използват.

В това се корени причината ученето на чужд език да е толкова полезно за ума - то изисква бавно натрупване на знания във времето. Знанията за граматиката на езика и речника, който ползваме, за да говорим, се повтарят постоянно докато учим и така се затвърждават. 

Полезно е този похват да се прилага към всекидневния живот - ако човек е наблюдателен, може да придобие полезен опит както от случки, взаимоотношения в професията и личния живот, така и от книги. Добре е да пазите малък дневник, в който да записвате неща, които са ви направили впечатление и които биха ви били от полза в бъдеще.

6. Тренирайте мозъка си.

Судоку, видео игри, пъзели, логически задачи, настолни игри, игри с карти - всички тези занимания подобряват невропластичността, т.е. способността на мозъка да се изменя под влияние на опита.

Когато нервните клетки реагират по нови начини, това развива невропластичността и така на практика подобряваме когнитивните си умения и се учим да виждаме нещата от различна гледна точка.

Според учените хората, които имат повишена невропластичност, са по-малко склонни към тревожност и депресия и умеят да учат по-бързо и да запаметяват повече.

7. Медитирайте

През 1992 г. далай лама поканил учения Ричард Дейвидсън да изследва мозъчните му вълни по време на медитация. Целта била да се разбере дали медитацията може да породи специфични мозъчни вълни по воля на медитиращия.

Оказало се, че когато далай лама и други монаси започнали да медитират, като се концентрирали върху състраданието, мозъчните им вълни действително се насочили в посока на дълбоко състрадание. Пълните резултати от изследването били публикувани през 2004 г. и получили голямо медийно внимание. 

Така към медитацията се създал интерес у амбициозни личности, тъй като според данните на учените тя помага да контролираме мозъчните си вълни и да чувстваме каквото пожелаем и когато пожелаем. Такива умения могат да бъдат много полезни при бизнес преговори и като цяло в работата.

Като цяло идеята на това да тренираме мозъка си е, че той може да се развива и то в посоки, в които ние желаем. Затова фокусирането върху подобряването на способностите на ума е полезно за всеки, които смята, че има накъде да се развива, както личностно, така и професионално.