Васко Василев откри 17-ия Салон на изкуствата

Седемнадесетият Салон на изкуствата в Националния дворец на културата бе открит снощи от любимеца на публиката Васко Василев с програмата "Вива Вивалди".

Прочутият цигулар  и шоумен приключи с този концерт националното турне - Русе, Велико Търново, Варна, Бургас, Стара Загора, Пловдив - заедно с изявени български музикантки. Звучаха произведения от Паганини и Тартини, както и аржентинско танго, но в центъра на близо двучасовата програма беше "Годишните времена" от Антонио Вивалди.

Зала 1 на НДК беше препълнена, накрая Васко Василев обяви, че ще чака отвън всеки, който иска автограф.

"Всичкото злато на Родопите"

е наречен концертът, с който се представя в НДК Фолклорният ансамбъл "Родопа" във втората вечер на Салона на изкуствата.

На сцената излизат златните гласове на Родопите Валя Балканска, Златина Узунова, Христина Лютова, Младен Койнаров и др. Според редица ценители този ансамбъл успява да съхрани родопската музика в нейното автентично звучене за разлика от масовия пазар.

Тази година ансамбълът празнува своята 50-годишнина. Репертоарът на певците, инструменталистите и танцьорите на "Родопа" е събран в архив от над 800 нотирани песни, 80 оркестрови композиции и 50 танцови постановки.

"Една родопска песен не може да се пее от никой друг, само от родопчани. Ако не носиш в себе си родопския дух, в никакъв случай не може да се изпее нито "Руфинка болна легнала", нито "Листни се горо...", твърди солистката Златина Узунова.

Бавната родопска песен е много трудна за изпълнение, обясняват музикантите. Повечето от най-популярните и обичани песни като "Излел е Делю Хайдутин" и "Руфинка..." са с много широк диапазон и мелодията се движи до две октави.

Специфичното за родопската песен глезандо (орнаменти, мелодични извивки) се пее с много въздух и публиката трудно може да разбере каква сила на гласа е нужна за най-лиричните нюанси на родопската мелодия.

Според Златина Узунова, цитирана от БТА, глезандото е една от уникалните особености на родопската песен, които трудно се интерпретират от певци от други фолклорни области.

Пентатоничният строеж на мелодиката е другата характеристика на родопската музика, която я прави неповторима, обяснява Георги Кичуков, диригент на ансамбъл "Родопа". Пентатониката, която е характерна за фолклора на източни страни като Китай, се среща в музиката на Родопите. Пентатоничното звучене напоследък се губи заради представянето на родопския фолклор от непрофесионалисти, от хора, които се опитват да свирят родопската музика без да я познават, допълва Кичуков.

"Светът се прекланя пред нашия фолклор, но за съжаление той все по-рядко звучи по българските радиа и телевизии",

смята Златина Узунова. Певицата е обиколила почти целия свят с родопската песен, изправяла на крака хилядни зали. За лиричния глас на "Родопа" е странно как българските медии преливат от чалга, а в Западна Европа наричат тази нова вълна "българската порнографска музика".

"Опазването на българския фолклор би трябвало да бъде държавна политика", категорична е Златина Узунова.

От вчера в централно фоайе на НДК е подредена изложбата "Лица" -  фотографии от колекциите на списанията L'Europeo, Max и Amica.