"Вечната Аделайн" (The Age of Adaline) е най-новият филм на Лий Толанд Кригер. Режисьор, който вече десет години прави романтични драми по горе-долу един модел, но успява да избяга от клишетата, от които страда творчеството на Никълъс Спаркс.
Творбата, с която той отбелязва 2015 г., разказва за млада жена, спряла да остарява след нещастна катастрофа. А с това започва и изцяло нов живот на бягство и липса на нормални взаимоотношения с хората, за да не ги загуби.
Във връзка с типа история, която "Вечната Аделайн" разказва, първичната връзка, асоциацията, е със "Странният случай на Бенджамин Бътън" под режисурата на Дейвид Финчър, пише в авторски коментар за Avtora.com Емил Антонов.
И в двата филма имаме герои, които остаряват по различен начин от всички останали. Техните животи ни пренасят през различните десетилетия на XX век.
Показват ни чара на всяка епоха и в същото време печелят с личните истории на персонажите.
Безспорно, както казва и заглавието, филмът на Кригер лежи изцяло върху раменете на Аделайн, изиграна от чаровната Блейк Лайвли.
Актрисата се загуби от светлината на прожекторите през последните няколко години. Преди това пък беше една от най-обичаните на малкия екран заради "Клюкарката" и ролите й в кино продукции се броят на пръсти. Сега това няма значение, защото завръщането й e изключително.
Oще авторски коментари, ревюта на филми и новини за киното четете в "Зад кадър".
На вековната си героиня, Лайвли придава много класа и финес, присъщи за класически холивудски актриси като Грейс Кели и Одри Хепбърн.
Американката с лекота ще ви накара да повярвате, че всъщност е минала през много премеждия, въпреки че изглежда толкова млада.
За щастие, между нея и екранната й половинка Мишиел Хюсман (Даарио Наарис в "Игра на тронове") има химия и както шегите, така и по-емоционалните моменти между двамата се получават идеално.
Макар и за кратко виждаме и Харисън Форд, както и впечатляващата му по-млада версия - Антъни Ингрубер. Роденият през 1990 г. актьор няма почти никакъв опит зад себе си, но е много възможно това да е големият му пробив. За краткото си екранно време, Ингрубер успява да ни замисли дали всъщност не е младият Форд. И ни се върти роля като Хан Соло в главите… Но това е друга история.
Говорейки за история, "Вечната Аделайн" има толкова потенциал, а пропилява голяма част от него в липса на каквото и да е действие. Докато Бенджамин Бътън ни показва различните периоди от живота си в прекрасно пътешествие в САЩ през XX век, Аделайн говори за това време.
Виждаме миналото й няколко пъти, но през по-голямата част филмът е фокусиран върху настоящето. Спомените на героинята са предадени чрез споменаване на имена като Бинг Кросби и Джими Картър.
Някой може да си каже, че ако тези истории бяха показани на екран, лентата щеше да е прекалено дълга.
Истината е, че "Вечната Аделайн" е сравнително кратък за днешните стандарти - по-малко от 2 часа.
Като имаме предвид опита на Блейк Лайвли в телевизията, би било страхотно да я видим в ролята й от филма - но под формата на сериал. Концепцията определено е страхотна и основата е положена. Това обаче, вероятно няма да стане.
В такъв случай имаме един прекрасен филм - семпъл, романтичен, не прекалено амбициозен. Такъв, който няма да се нареди в списъка с любимите ви за всички времена, но с удоволствие ще гледате отново в тихите съботни и неделни дъждовни следобеди.
Путин скоро ще умре" />
