МиГ: Любовта е музика за душата

Мигел Айеса, наричан още МиГ, е звездата от хитовия мюзикъл We Will Rock You, който и българските фенове ще могат да видят на живо през май.

Роден в Манила, Филипините, израснал в Сидни, Австралия, живял и в Ню Йорк, и в Лос Анджелис, и в Лондон, МиГ сподели пред Десислава Симова от Vesti.bg, че в момента се чувства бездомен.

Айеса е сред най-търсените артисти, изявяващи се в постановки на популярни мюзикъли по световните сцени. Участва в Rent, "Рок ъф ейджес" (Rock of Ages), Fame, изпълнява главни роли в "Аладин" и "Пепеляшка", както и ролите на Дани Зуко в "Брилянтин" и на Тони в "Уестсайдска история".

Славата за него идва с участието му в телевизионното предаване "Рокстар: ИнЕксЕс", където целта му е да се превърне в новия вокалист на групата. Не успява да се пребори за мястото в бандата, но не съжалява, защото според него това му е отворило много врати в живота.

Една от големите стъпки в кариерата му е ролята на Стейси Джакс в шоуто "Рок ъф Ейджес" (Rock of Ages), за която разкри пред нас, че не би могъл да се справи толкова добре с превъплъщението, ако не му се бе наложило да сложи голяма къдрава руса перука.

МиГ минава през редица перипетии, за да стигне до ролята на Галилео Фигаро в мюзикъла We Will Rock You и споделя, че музиката е първата му любов в живота. 

Коя обаче е истинската му любов? Вижте в интервюто:

- Добре дошъл в България, МиГ Айеса. За пръв път ли сте гост в страната ни?

- Да, за пръв път идвам в България. Всъщност за пръв път стъпвам и в тази част на Европа. Всичко тук е ново за мен.

- Какви са впечатленията ви досега?

Това, което видях през прозореца на колата и от хотелската стая, изглежда страхотно. Не е това, което очаквах.

- А какво очаквахте?

- Даже не знаех какво да очаквам, за да бъда максимално откровен. Това, което видях, е много красиво, впечатляващо. Страна, която се придържа към традициите си. Виждам възраждането на една нова ера. След Студената война виждам, че това се случва навсякъде. Животът се възвръща там, където преди е бил потиснат. Хората се събуждат и е вълнуващо да видя нещо такова и в София.

- Роден сте във Манила, израснал сте в Сидни, живял сте в Ню Йорк, Лос Анджелис, Лондон и със сигурност изпускам още много други места. Къде обаче се чувствате у дома?

- В момента точно... никъде. Сега съм като бездомен. Имаше период от живота ми, в който се нуждаех да бъда свободен. Живях в Ню Йорк и много ми хареса. Не ме разбирайте погрешно. Обичам Ню Йорк, живях там 6 години и вероятно ще се върна там. Но винаги, когато отида на ново място, се влюбвам в него. Всеки път, когато се връщам в Лондон, усещам как се влюбвам в града отново. Страхотен град. Когато пък отида в Париж, си казвам "О, какъв град, мога да живея тук". Отивам в Австралия и се случва същото със Сидни. Объркан съм...

- Може би София ще е новият ви дом?

Човек никога не знае (смее се). София изглежда красива. Това, което най-много харесвам в София - топло е. Последният месец бяхме в скандинавските страни - красиви страни и страхотни хора, но ми е студено там. Омръзна ми да ми е студено. Ще се върна в България през май и тогава ще е още по-топло.

- Казвате, че дължите успеха си на три неща - усърдна работа, страст и късмет. Как би изглеждало това в проценти?

33,3% за всяко едно от тях. Не можеш да имаш едното, ако нямаш другото. Винаги можеш да работиш здраво, да си целеустремен и да обичаш работата си, но може понякога да се окажеш на неподходящото място и в неподходящото време. Това се случва постоянно. И трите неща са задължителни и са еднакво важни.

- Рок музиката очевидно е първата ви любов? Коя обаче е истинската ви любов в живота?

Влюбих се в музиката, когато бях още дете. Беше бягство за мен. Беше начин да изолирам себе си от останалия свят, да се свържа с креативното. Добър въпрос... Може би любовта е истинската ми любов. Да съм влюбен. Когато се влюбих за пръв път, разбрах що е то любов. Това е музика, музика за душата. И нямам търпение да почувствам това отново.

- Някога искал ли сте да се освободите от нещо, да се измъкнете, както Фреди Меркюри в песента I want to break free?

Да. Исках да се измъкна от депресията си. Миналата година беше тежка за мен. Минах през много мрачно време в живота си и не можех да изляза доста дълго време, не можех да намеря изход, да избягам от мислите в главата си. Не можех да се отърва от чувството на тежест, а правех всичко възможно. Все пак успях... времето лекува всички рани, знаете. Но имаше моменти, в които крещях, но сякаш никой не ме чуваше. От това исках да се освободя.

- Съжалявате ли, че преди години не бяхте избран за вокалист на групата "ИнЕксЕс"?

Е, щеше да е наистина хубаво да спечеля онова състезание. Но спечелих много от самото предаване. Първо -- спечелих кола -- страхотно. Спечелих и отношенията си с „Юнивърсал мюзик", спечелих и зелена карта. Спечелих наистина много с участието си в шоуто. Щях да съм безумно щастлив да стана вокалист на "ИнЕксЕс", но пък това, че не ме взеха, ми позволи да направя много неща, за които иначе нямаше да имам възможност. Отвори страшно много врати пред мен. Смятам, че всичко се случва с причина.

- Дебютът ви на Бродуей е бил през 2010 година в шоуто Burn The Floor. Какво беше чувството да се превърнете в бродуейска звезда?

(Смее се) беше нереално. Нямахме много време за репетиции, защото заех мястото на човек, който напусна шоуто. Имах само 5 дни за подготовка.

Пет дни преди представлението мечтаех да съм на Бродуей... И преди да се усетя вече бях на сцената. Не можех да повярвам, че това ми се случва. Дори не си спомням първото шоу. Абсолютно бяло петно. Не се наслаждавах толкова, колкото ми се искаше.

В дебютната ми вечер Мат Деймън беше в публиката и ми каза: "Миг, страхотен си!". Щом Мат Деймън го казва и то в първото ми шоу... доверих му се.

- Кога разбрахте, че сте популярен сред хората?

Славата е на приливи и отливи. Има силни и слаби моменти. Идва изведнъж и се превръщаш звездата на месеца, но това е за кратко. Месец по-късно няма да е същото.

Смятам, че участието ми в предаването "Рокстар: ИнЕксЕс" беше пикът на славата ми. Известно време след шоуто не можех да отида никъде в САЩ, без да ме обградят фенове за автографи и снимки.

Усетих го може би най-силно, когато бях в един ресторант в Ню Йорк със семейството си. Не съм отишъл там с идеята, че съм рок звезда, а просто тихо си вечерях.

Когато поисках сметката от сервитьора, той ми отвърна "Нямате сметка, господине. Заповядайте отново". Казах си: "Леле!". Бях много изненадан, но предполагам, че това е сред плюсовете да бъдеш известен.

Преди това работих здраво, за да успея да се реализирам - това е трудното. Да се сдобиеш със слава става лесно. Влизаш в някое телевизионно предаване и... БУМ! Вече всеки знае името ти. В театъра може да работиш усилено с години и никой да не знае за теб.

Важно е какво правим със славата. Трябва да използваш момента и да работиш още по-здраво, за да се развиеш професионално. Опитах се да продължа да работя здраво, правех това, което обичам. Мисля, че взех максимума от тази слава.

- Разкажете ми за Стейси Джакс и спектакъла "Рок ъф ейджес" (Rock of Ages). Беше ли ви трудно да носите голямата руса перука?

(Смее се) Никога преди това не съм бил рус. И когато сложих русата перука се почувствах добре, много добре. По време на репетиции се опитвах да опозная героя си в шоуто... как би се държала рок звезда от 80-те години. Опитах се да вляза в роля, но не се получаваше, докато не сложих перуката. И си казах "О, сега разбирам!".

Беше забавно. Забавно е да си рус.

- Кой върви по-добре в обувките на Стейси Джакс. Вие или Том Круз във филмовата версия на шоуто?

(Смее се) Уха... Хареса ми начинът, по който Том Круз изигра ролята на Стейси Джакс. Превъплъщението му беше страхотно. Той влезе в ролята по по-различен начин. Изигра Стейси като човек, който е упоен от някакъв вид наркотик. Стои кротко, говори тихо и хората трябва да се навеждат, за да чуят какво иска да каже (прошепна МиГ с лека усмивка).

Това беше гениално, защото рок звездите могат да са много шумни и крещящи, а той избра да го изиграе по този начин - тихо. Брилянтна идея.

Мислех си, че мога да приложа тази идея и на сцената в спектакъла, но не става. Защото ако шептиш така пред хората в театъра, никой няма да те чуе. Превъплъщението на Том Круз в кожата на Стейси Джакс беше страхотно, хареса ми.

- Как получихте ролята на Галилео Фигаро в рок мюзикъла We Will Rock You, който ще можем да видим и на българска сцена през месец май?

Не можаха да си позволят никой друг и взеха мен (пошегува се звездата).

За да бъда честен, беше битка. Истинска битка! We Will Rock You беше първото шоу, което видях в Лондон, а бях там за три дни. Седях на един от последните редове, на едни от най-евтините места в залата, толкова далеч от сцената, че трудно разбираш какво се случва.

Бях уморен и от полета и просто се опитвах да държа очите си отворени, за да гледам шоуто. Докато гледах какво се случва, просто знаех, че някой ден ще участвам в това шоу. Исках да го направя. Не знаех нито защо, нито как, но исках да бъда на сцената. Споделих на тогавашната ми съпруга и тя ми каза, че няма лошо човек да си помечтае.

Няколко месеца по-късно шоуто направи прослушване за ролята на Галилео. Тогава живеех далеч от центъра на Лондон. Трябваше да стана много рано сутринта, за да стигна за прослушването, а в къщата бях с още трима души и не можех да си позволя да се разпявам, за да не ги събудя.

Въобще не подготвих гласа си.

Качих се на сцената и трябваше да изпея популярната песен We Are The Champions в 10 часа сутринта. Беше ужасно.

Звучах като умираща котка.

И директно ми казаха "Не, благодаря", не искаха да ме видят отново. Не можех да повярвам, че провалих така прослушването си, но накарах агента си да се помоли, буквално се умоляваше да ми дадат втори шанс. И те склониха.

Отидох на второто прослушване и там се бяха строили Брайън Мей, Роджър Тейлър от "Куин", Бен Елсън, Майк Диксън... всичките големи артисти в шоуто бяха седнали зад бюрото и гледаха с очакване към мен. Бях се погрижил да загрея гласа си повече от добре, преди да отида (смее се).

Благодаря на Господ за този ден. Казах си: "Сега или никога, МиГ". За щастие, ми предложиха работата.

- Кои са приликите и разликите между МиГ и Галилео?

Като дете заеквах, Галилео също заеква. Той намира призванието си, което му помага да се измъкне от заекването си и да стане по-уверен в себе си. Самочувствието му става по-голямо.

Когато пеех, когато рецитирах стихове за пиеси и постановки, моето заекване също спираше. Така започна моята любов към пеенето и разбрах, че това е нещото, на което искам да посветя живота си.

Не се насочих веднага към музикалната кариера. Влязох в университет, учих журналистика, комуникации, филмова продукция, но пеенето винаги е било моята страст. Когато ми се отвори възможност да се занимавам с това професионално, веднага скочих. Може би това е общото между мен и Галилео.

- Ще разтърсите ли българските фенове през май?

- Без съмнение! 100% сигурно е!