Со о след седмица предстои премиерата на проекта "Еструна", в който фламенкото среща българската традиция, благодарение на четири европейски страни.
На 24 април на сцената на зала "България" ще застанат фламенко певецът Арканхел и хорът "Нови български гласове - Лалетата" под диригентството на Георги Петков, както и британският китарист Антонио Форчоне, френският виртуоз на контрабаса Рено Гарсия-Фон, испанският перкусионист Агустин Диасера, а и нашият майстор на кавала Теодосий Спасов.
Всички музиканти в този проект споделят общ интерес към българската традиция и фламенкото и са готови да прегърнат предизвикателството да поемат по пътя в постоянно търсене на красотата.
Дни преди пристигането си в Софи,я основните двигатели на проекта Арканхел, Антонио Форчоне и Агустин Диасера дадоха специално интервю за Vesti.bg - медиен партньор по проекта.
Интервюто взеха Маргарита Борисова и Людмил Фотев.
- Какво очаквате от "Еструна" - предизвикателство ли е за вас или нещо друго?
- Арканхел: За мен това ще е невероятен опит и незабравимо музикално пътуване, осъществяване на една мечта, която се породи у мен още когато чух моя учител Енрике Моренте и неговия запис с българските гласове "Ангелитe".
Тогава си дадох сметка за величието на тези гласове и копнежа един ден да направя нещо с тях. По онова време нямах контакт с тази култура, а сега вече имам и знам, че това ще бъде един много вдъхновяващ проект. Вече имахме възможност да усетим силата и емоцията на гласовете на репетициите, но не само това - към "Еструна" се добавят и музиканти, които принадлежат към други музикални дисциплини, които нямат нищо общо нито с фламенкото, нито с традиционната българска музика, а са велики музиканти. Част от имената са Антонио Форчоне и Рено Гарсия-Фонс, които са натоварени да модернизират традиционната част от репертоара.
- Кое ви се стори най-привлекателното в този проект?
- Арканхел: За мен най-интересното в този проект е проникновеният диалог между четири традиции, които нямат нищо общо на пръв поглед, но изхождат от дълбокия си респект към традицията и са обърнати към съвремието, гледат напред.
В "Еструна" най-важното е търсенето по пътя на създаването - всеки един от нас, изхождайки от своята култура, познания, усещания, ще положи най-доброто от себе си в услуга на музиката, която създаваме и това ще развълнува зрителите и ще бъде лично за мен голямо предизвикателство и безценен опит.
Препоръчвам го на всеки, защото влагаме сърце и душа в него и мисля, че ще стане нещо много вълнуващо и се надявам, че хората ще се влюбят в него, както и ние се влюбихме.
- Какво се търси, за да не се превърне доброто намерение в добър проект?
- Агустин Диасера: Не е въпрос на простота, а на структура. Във всяка музика нещата са като глава лук – махаш горните люспи и отдолу сърцевината е една. Така и ние в момента оголваме традиционния си фолклор от външните обвивки. Така "разголен" и българският, и испанският фолклор – не говоря само за фламенкото - представят общи характеристики и това се усеща в една от песните, които правим, тя въобще не е фламенко, а е по-скоро фолклорна (Nana del cangrejo).
Няма някакъв определен ред, който трябва да се следва - всичко, повтарям, е в търсенето на красотата. Затова работата на Георги Петков е отлична – хористите му се оставят на съветите да се отърсят от повърхностното и в края на краищата сами откриват общите ни корени.
Въпросът е да си способен в един момент да загърбиш натрупванията и да се върнеш така до първоизточника.
- Бил сте в България няколко пъти, какво знаехте за нашата музика преди?
- Антонио Форчоне: Трябва да призная, че независимо, че съм бил четири-пет пъти в България, не съм слушал толкова много традиционна българска музика, освен нещата, които са ми предложили хората от "Джаз Плюс" и диригентът Георги Петков.
Единственият път, в който се изправих пред могъществото на тази музика, бе през 80-те, когато бях на концерт на "Мистерията на българските гласове" в Лондон. Бях поразен от красотата на тази музика.
С фламенкото не е такъв случаят - слушам фламенко вече 30 години, общувал съм с много фламенко артисти, като Пако де Лусия и Диего ел Сигала, имал съм много турнета из Испания и винаги съм се възхищавал на фламенко китаристите - те имат напълно различен, елегантен начин на изразяване.
Композирал съм и много пиеси, които са повлияни от испанската музика. Така че аз се чувствам много по-подготвен в тази насока, но пък тепърва предстои да се запозная с българската традиция и съм обърнат натам - хорът е невероятен.
Нещата ще се получат, имат нужда от грижовен поглед, защото е много важно не да слепиш две неща, а да направиш така, че те да дишат и да преливат една в друга, към това ще се стремя.
Тъй като не знам толкова много за България, се доверявам напълно на Георги (Петков), той веднага ще усети какво настроение се търси в съответната пиеса и ще пристъпим към ползотворен разговор.
Аз обаче като музикант точно в този момент от живота си съм обърнат към музиката, която извира от дълбините, която има корен - а в проекта "Еструна" точно за това става дума.
Затова ще помоля Арканхел да ми поднесе просто една древна мелодия, една древна история и оттам аз ще надградя - мелодиите звучат красиво и днес, и мисля, че не можем да претендираме да сме модерни без своята история, хармонично можем да надграждаме, но основна си остава мелодичната линия - мелодията за мен е бог, мелодията разказва своята история и заедно с нея идва и разказа с думи.
Тук имам усещането, че научавам толкова много и съм щастлив да съм част от този велик проект.
- Как бихте описали срещата си с другите музиканти в проекта?
С Арканхел се разбрахме най-лесно и също така тук помогна моето минало, свързано с Испания, той сподели какво очаква да се случи, привнесе своя дух в пиесите и наистина се разбрахме.
За Георги мога да кажа, че бях очарован да видя един човек, вглъбен в своята работа, един човек, който е посветил живота си на това и можех само да го прегърна и да се опитам и аз да отговоря на зададеното от него темпо на работа и да съм на това ниво. Познавам работата на Рено Гарсия-Фонс и смятам, че е чест и привилегия да работя с него. Агустин Диасера пък е изключително талантлив перкусионист, който притежава мъдростта да се отдръпне и да остави на преден план красивата мелодия.
- Къде са рисковете?
- Агустин Диасера: Рисковете започват с това дали ще се получи. Когато търсиш красотата, понякога можеш да се сблъскаш и с обратното. Всички участници взети заедно имаме пет различни публики.
Не трябва да се страхуваме за тях, стига да си даваме съзнание, че търсим нещо красиво и привлекателно. Не става дума да искаме да се харесаме на всяка цена на всички. По-скоро публиката ни трябва да е настроена да поеме това, което носим със себе си и сама да реши дали и харесва или не.
Иначе можете да запитате някой фламенколог или пурист по отношение на българския фолклор, но нашето убеждение е, че не замърсяваме с нищо нито джаза, нито фламенкото, нито българския фолклор.
Добре ще е да успеем пред себе си, прекрасно ще е и ако публиката го оцени. Защото никога няма да посегнем на значимостта на който и да е от съставните елементи, на съответния му смисъл.
- Какво следва оттук нататък?
- Арканхел: Мога да кажа, че очакваме с много радост първият си концерт, научихме много и тепърва това е дава плодове.
След много кратко време ще сме в София за премиерата и вярвам, че всички ще се насладим на "Еструна", както аз се радвам на уникалната възможност, на осъществената си мечта - беше мечта, а сега я държа в ръцете си и съм много развълнуван и доволен.
"Еструна" - общото между фламенко и български фолклор
Арканхел, Антонио Форчоне и Агустин Диасера разказват за неразривната връзка между фламенко и български фолклор в ексклузивно интервю за Vesti.bg
17 април 2013, 15:54
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!