"Джаз плюс 2011" - малки формации и интимно в клуб

С едмият традиционен джаз фест "Джаз плюс" ще акцентира върху симпатични малки формации - дуети, трио и квартет, които този път ще свирят не на голяма сцена, а в уютния столичен клуб "София лайв клуб".

Концертите са в периода 15 март - 6 април, а музикантите идват от Германия, Великобритания, Полша, Унгария, Испания и Бразилия.

Билети може да намерите в "Дюкян меломан", в търговските вериги "Пикадили", "Техномаркет", "Ориндж", "Фотосинтезис", както и в онлайн мрежата на TicketPlus.bg.

На 15 март в 20 ч. фестивалът ще открие италианският китарист Антонио Форчоне (AntonioForcione.com), възхваляван като "Джими Хендрикс на акустичната китара".

Мелодичните му и често меланхолични китарни импровизации вплитат африкански, испански и бразилски елементи.

Виртуозът е свирил по световните сцени с имена като Джон Маклафлин, Джон Скофийлд, Трилок Гурту и много други, а 16-те му албума често са на челни позиции в английските джаз класации.

С концерти по целия свят - от Австралия до Русия, Форчоне не случайно е определян от критиката и феновете си като един от най-големите акустични китаристи на нашето съвремие.

На 16 март от 20 ч. към китариста ще се присъедини оригиналния бразилски перкусионист Адриано Адеуале (AdrianoAdewale.co.uk), чиито ритми и звук са сравнявани с легендарния Аирто Морейра, гостувал и у нас.

На 23 март и на 28 март в същия час на сцената ще излязат съответно Ференц Шнетбергер и Маркус Щокхаузен с проекта Joyosa и Ларс Даниелсон и Лешек Можджер с репертоар от албума им Pasodoble.

Сформирано през 2000 г., дуото Шнетбергер-Щокхаузен бързо привлича вниманието с многобройните си и вълнуващи концертни изяви. Музиката им може да бъде описана като модерна смесица от джаз, етно и електронни мотиви.

Естествено и по искрен начин те предават меланхоличното и нежно настроение в композициите отJoyosa.

Ференц Шнетбергер е виртуозен изпълнител, в чийто стил се долавят класически, фламенко, джаз и самба елементи. Съвместният проект звучи спокойно и хармонично и e образец за камерен джаз от най-високо ниво.

Басистът Ларс Даниесон (LarsDanielsson.com) и пианистът Лешек Можджер (Mozdzer.com) пък се срещат преди осем години на един концерт във Варшава и както се казва "просто се намират", сякаш са от една и съща планета.

Музикантите вече имат няколко съвместни проекта, като стават популярни и по света именно с албума Pasodoble - тих, изящен, типично европейски запис, който човек открива с всяко ново прослушване.

На 1 април в рамките на "Джаз плюс" гостуват трима музиканти от Испания - Хавиер Колина, Марк Миралта и Перико Самбеат, познати на мнозина джаз любители от участията си в проекти като Lagrimas Negras на Бебо Валдес и Диего Сигала, както и Andando Еl Tiempo на Херардо Нунес.

Формацията, чийто дебют е през 2007 г. на фестивала Jazz Terrassa, борави с широк спектър от стилове - джаз, фламенко, кубинска музика, и почти непрестанно е на път.

Албумът им Colina Miralta Sambeat Trio е един от най-продаваните дискове за 2007 г. и е номиниран за най-добър джаз албум през 2008 г.

След неимоверния успех на дебютния проект и над 50 концерта в рамките на две години, те издават и втори албум - Andando, в който си дават среща стилове като бибоп, латино джаз и фламенко.

На последният концерт от тазгодишната програма на феста (на 6 април, на същото място и време), "Хидън оркестра" (HiddenOrchestra.com) ще представят дебютния си проект Night Walks.

В основата му стоят Джо Ачисън и Попи Акройд, които от доста време активно участват в културния живот на Единбург, като продуценти, композитори и изпълнители на филмова и театрална музика. В групата свирят и барабанистите Тим Лейн и Джейми Греъм.

Музиката им определено има "филмово" звучене. Ачисън признава, че за композициите са му повлияли класици като Бах и Дебюси, съвременни композитори като Стравински и Арво Пярт и групи като "Рейдиохед".

Албумът Night Walks съчетава енергията и качеството на студийно продуцираните бийтове, но замества дръм-машините с напълно истински, акустични звуци и инструменти. Музиката в него е създавана на принципа на контраста - експериментална, но слушаема, електронна и акустична, мрачна, но същевременно заредена с много енергия.