Дони: Имаме много таланти в България

- Ти си музикален продуцент на „Големите надежди“. Как дойде предложението да се включиш в подобен проект?

- Предложението дойде от страна на Магърдич Халваджиян, с когото се познаваме от много години. Връстници сме, той е правил много наши клипове и дори е автор на последния ни клип с Момчил – ”Мания”. За мен е удоволствие да се включа към екипа му, защото харесвам и него, и работата му, и екипа, който е сформирал.

- Дейно участваш в откриването на млади таланти – какви са впечатленията ти от тура из различните градове на страната? Има ли големи таланти у нашите малки наследници?

- Има страхотни деца. Много са важни техният вокален педагог и школата, в която работят с тях. Има много таланти, но някой трябва да подбере правилния им репертоар и да ги научи на основите в пеенето. Места като Добрич и Горна Оряховица са пословични с добрата си школа. Във Варна, Пловдив и София също има добри школи. Изключително качествени са и преподаватели в Шумен и Търговище! Говоря само за школи по поп музика.

- Има ли го притеснението в екипа, че подобен вид слава може да повлияе негативно върху участниците? Не всяко дете, може би, би издържало на напрежението от това да стане известно от съвсем малко?

- Зависи колко близо са родителите и учителите до детето. Ако те са достатъчно близки, няма шанс за проблем, а ако не са, има вариант и детето да срещне проблеми. Затова при нас, дори и на кастинга, до детето задължително трябва да има родител!

- Каква е наградата за победителят и как можете да бъдете сигурни, че тя ще бъде използвана по предназначение?

- Наградата е парична и тук отново опираме до родителите. От тях зависи как да бъдат похарчени парите. Дали за доброто на детето, или за някакви ненужни вещи. Силно се надяваме, че победителят в шоуто ще има шанса да получи добро бъдеще и благодарение на тази награда.

- Какво им трябва на децата на България, за да се развиват успешно в страната си, а да не бягат в чужбина?

- Не приемам израза “бягам”, използван в този контекст. Как се радваме на успехите на българските спортисти и в частност на футболистите, когато те трайно ги постигат в големи отбори навсякъде по света. Това не е бягство, а шанс! Пожелавам го от сърце и на тези деца, които сега избираме. Да станат звезди в целия свят. Те ще се връщат тук като успели хора и за България ще говорят не само като за страна със страхотни спортни таланти, но и като за музикална нация. Разбира се, имаме големи оперни имена, но тук говорим за поп музика.

- Ти самият мислиш ли, че има граница за музиката и защо често делим сцената на „българска и „световна“?

- Няма граници! Те са само в главите ни.

- А имал ли си намерение или пък предложение да заминеш в чужбина и какво те задържа тук, в родината?

- Имал съм възможности, но все нещо ме задържаше тук. Явно така е трябвало!

- Нека те върна в детството ти – от колко годишен се занимаваш с музика и как реши, че това е твоето поле за изява?

- Занимавам се с музика от 5 годишен. Свирех на пиано и посещавах солфеж. На 15 години продължих със занимания с бас-китара, а на 19 – и вокална подготовка с преподавател. При първото разпяване при Маестро Анастасов реших какъв ще бъде пътя ми – окончателно.

- Кой те подкрепи най-много в първите стъпки към музикалния връх?

- Майка ми.

- Кои бяха кумирите ти навремето?

- Не бих ги нарекъл кумири, но това са Бийтълс и Чарли Чаплин.

- А направило ли ти е впечатление кои са идолите на децата днес и можем ли да направим някаква съпоставка - променили ли са се вкусовете, ценностите, идеологията?

- Децата са прекрасни и винаги са по-прави от нас. Нищо друго не е важно.

- Без да навлизам прекалено много в личното пространство, няма как да не те попитам за дъщеричката ти. Говорейки за „Големите надежди“, тя например родила ли се е с таланта на мама и татко по твои впечатления?

- Тя е чудесно дете, но е рано да се каже с какво ще се занимава. Надявам се сама да избере пътя си!

- А каква е голямата ти надежда за децата на България изобщо?

- Да живеят в мир, в световен и в регионален план и най-вече – в мир със себе си!