Дидо от D2: Не съм секссимвол, а вълк единак

Медиите го определят като секссимвол, но според него той е вълк единак, при това с двойствен характер.

Момичетата го харесват, но в сърцето му има място само за една - "феноменална читанка, която готви страхотни сладкиши", както той определя момичето до себе си.

29-годишният Дидо стана известен от първото музикално риалити шоу в България "Стар Академи", но веднага след това продължи да развива успешно музикалната си дарба като вокалист на една от най-известните и актуални рок банди у нас – D2 (d2band.com).

Само преди седмица официално бе представена новата песен на бандата с Мария Илиева "С теб научих как", която е с благотворителна насоченост и в подкрепа на фондация "Цветан Цанов", създадена в името на дванадесетгодишния Цветан, убит от 16-годишно момче през август 2011 г.

Междувременно Дидо и останалите музиканти снимат клип към нова песен, провеждат конкурси за млади таланти и подготвят още много музикални проекти, за да изненадат своите фенове.

Как вокалистът на бандата обаче успява да съчетае всичките си ангажименти и натоварва ли го музиката? Защо се определя като вълк единак, докато медиите го наричат секссимвол? И какво разказа той за половинката си? Вижте в ексклузивно интервю с Дидо от D2 за Наталия Такова:

- Само преди седмица беше официалното представяне на съвместния ви проект с Мария Илиева "С теб научих как". Можеш ли да ми разкажеш малко повече за песента?
- Песента е написана от Васил Русев най-вече. Той е добър наш приятел и страхотен китарист. Текстът основно е на Гери Турийска. Това, което свърза всички ни за песента, е една потресаваща случка... Случка, която за мен е най-страшното нещо, което може да се случи. Всички бяхме прекалено втрещени, за да не направим нищо по въпроса. Решихме, че начинът е чрез хубава емоция да се застане срещу такова нещо и да се покаже, че всеки може да бъде по-добър човек, ако поиска.

- Какво е твоето отношение към насилието и какво е посланието, което искаш да отправиш към младите хора, защото това наистина е една много страшна тема...
- Всеки човек се учи. Не мога да кажа, че като малки ние не сме се били в училище, но тогава нещата не отиваха до там. Беше просто едно мерене на сили, но с тези хора след това сме били най-добрите приятели и сме били винаги заедно, играели сме футбол и т.н. Това, което на мен ми прави впечатление, е, че някак си децата днес взимат нещата прекалено сериозно. Започват да носят ножове, пистолети дори... Това вече не е хлапашко. Младите днес трябва да разберат, че трябва да ценят живота на другите, както и своя. Призивът ми към тях е да мислят за това какво обичат да правят, а не за това кой ги дразни или какво мразят. Да се стремят да правят онова, което им доставя удоволствие. Това ще отнеме огромна част от енергията им, която в противен случай биха насочили към брутални действия.

- Като говорим за това младите да правят неща, които им доставят удоволствие, все пак има и много, които се борят именно, за да осъществят мечтите си. Пресен пример е музикалното състезание "Голямото междучасие 4", което организирахте с D2. Какви са впечатленията ти за младите таланти от тази година?
- С безкрайно добри впечатления съм от всички групи, които се явиха. Този път с бандата решихме сами да организираме конкурса,с подкрепата на доста медии, разбира се. За разлика от други години, конкурсът беше национален, много групи се включиха от всички градове. На финала имаше групи от Дупница, Пловдив, Бургас, Търговище, София. Всички бяха много яки. Този път всичко беше профилирано към по-тежка музика, т.е. рок, хард рок, метъл. Това бяха групите, за които бяха гласували най-много хора. През миналите години сме имали, поп, соул, хип-хоп, но тази година беше повече рокендрол. Наистина, всички са много яки, а ние от своя страна много се радваме да бъдем между млади и талантливи хора – това ни дава надежда, че ще има хубава музика в нашата мила държава.

- Като говорим за хубава музика, с групата сте замислили нещо ново. Ще ми разкажеш ли нещо повече за следващия проект на D2 или да го запазим в тайна?
- Мога да ти издам някои неща. Това е най-голямата продукция, която някога сме снимали. Има екипи от стотици хора, които тичат нагоре-надолу, имаме над 500 статисти. Имаме и главни герои, които минаха през кастинг. Ще видите преследване, коли, свалки, бой, рокендрол концерт. Леко филмова история, но събрана в 3 минути и 30 секунди - ще бъде доста динамично. Това може би е най-голямата продукция, правена от български артист, и мисля, че наистина ще бъде нещо грандиозно. Режисьор е Валери Милев, много сме радостни, че ще работим заедно отново.

- А песента кога ще чуем?
- Решили сме да не я промотираме по радиа предварително. Не сме го пускали никъде парчето, нито сме го свирили пред публика. Феновете ще чуят песента, когато е готов клипът, надявам се това да се случи някъде средата на ноември.

- Покрай толкова много проекти, участия и инициативи, в които се включвате с групата, интересно ми е не се ли изморяваш?
- Ами не. Мисля, че човек, когато прави нещата, които обича, и то по най-добрия начин, по който може, по-скоро се забавлява, отколкото изморява. Аз се чувствам безкрайно щастлив, защото съм обграден със страхотни и талантливи хора и големи професионалисти. Когато имам нужда от почивка, отивам в планината. Това са нещата, които ме зареждат мен – музиката и природата. Като отида на концерт пък, се чувствам по-млад, отколкото като бях на 22 (Смее се).

- Самоопределяш се като вълк единак. Какво имаш предвид с това нещо?
- Мисля, че всеки мъж дълбоко в себе си се усеща по този начин. Естествено, че си имаш
"глутница" и си знаеш коя е тя, но и трябва да знаеш какво е най-доброто за теб. За себе си аз искам да се развивам по най-добрия начин, но това естествено да не пречи на хората около мен.

- Медиите те определят като секссимвол. Ти такъв имидж ли търсиш или той сам те е намерил?
- По принцип рокендролът често е свързан със секссимволи. По-скоро ме е намерил образът, не съм се опитвал по никакъв начин да бъда нещо по-различно от останалите. Аз съм с леко двойнствен характер. От една страна мога да съм супер спокоен, подреден, да върша някакви неща в определена последователност. Само че когато изляза на сцената, се чувствам като развързано диво животно (Смее се).

- Да, но все пак не си и съвсем типичното лошо момче, защото си имаш приятелка от 3 години. Разкажи ми повече за нея.
- Прави много яки сладкиши, в готвенето е страхотна и много талантлива. На няколко пъти й казвах, че трябва да си отворим семейно заведение за ядене и музика. Тя ще готви, аз ще свиря на акустична китара за фон на хората, които влизат. Тя е много специален човек и аз я обичам. Не се привързвам лесно, но и не съм от хората, които търсят непостоянни връзки и могат да бъдат с 5 човека едновременно, Когато съм с някой, аз наистина съм с него. Чувствам се много зареден от нея. Тя е по-малка от мен – на 22, аз съм на 29. Но покрай нея, например, изчетох адски много книги. Тя е феноменална читанка! Доста неща научих от нея. Тя има много положително отношение към живота и в моменти, в които съм ядосан за някакви неща, тя винаги е спокойна и ми казва, че всичко ще е наред и ще се получи. И двамата се подкрепяме много и гледаме всеки да даде максимума от себе си.

- Казваш, че те зарежда. А била ли ти е муза за песен, например?
- Не се сещам по този начин да ми е действала. Обикновено парчетата идват в някакъв момент, без аз да знам откъде идва емоцията. Може да ме е инспирирала и аз после подсъзнателно да съм използвал емоцията и да съм написал песента. Важно е да имаш някой до теб, който да те прави щастлив. Това помага да изкараш всяка своя емоция по възможно най-чистия и добър начин, по който можеш.

- Какво научи за себе си и сега искаш да го предадеш нататък?
- Хората трябва да се забавляват, да дават много, да взимат много, да живеят всеки ден така сякаш няма да има утре. Колкото и да звучи като клише, това сякаш е най-важното и истинско нещо, което някога съм чувал. Трябва да знаем, че един ден всичко ще спре и този ден може да бъде утре. Затова трябва да живеем на пълни обороти.