Актьор от "Д-р Хаус" става чиновник в Белия дом

Кал Пен напуска сериала "Д-р Хаус", за да стане чиновник в президентската администрация на Барак Обама. Той поема длъжността "асоцииран директор" в отдела на Белия дом за връзки с обществеността.

32-годишният актьор и продуцент с истинско име Калпен Суреш Моди е потомък на емигранти от Индия.

Роден е в Ню Джърси, а в киното дебютира през 1998 г. (вж. филмографията му в IMDB.com) Учил е кино и социология в Калифорнийския университет в Лос Анджелис.

В университета на Пенсилвания е изнасял лекции за образа на американците от азиатски произход в медиите, а понастоящем се дипломира като задочник в Станфорд със специалност "Международна сигурност".

Той се появи в четвъртия сезон на популярния тв сериал като един от лекарите, които кандидатстват за работа в екипа на д-р Хаус.

Неговият герой - д-р Лорънс Кътнър, успешно преодолява изпитанията в стил "Сървайвър" и постъпва на работа в университетската болница "Принстън Плейнсбъро".

Практиката му там приключва трагично -

със самоубийство, в епизод от петия сезон, излъчен в САЩ в началото на тази седмица. Некрологът е на адрес Fox.com/Kutner.

Актьорът се запознал с Барак Обама по време на работата си за предизборната му кампания и получил предложението за работа преди два месеца.

Първо обаче трябвало да приключи с ангажиментите си към сериала - и да даде възможност на сценаристите да съчинят най-подходящия начин, по който героят му да си тръгне.

Засега мястото му в екипа на Хаус няма да бъде запълвано - поне не през този сезон, казват продуцентите на сериала в интервю за сп. "Ентъртейнмънт уикли".

Кал Пен е познат у нас и от главната роля във филма на Мира Наир "Името",

отличен с голямата награда "Златна Афродита" на варненския кинофестивал "Любовта е лудост" през 2006 г.

Призът тогава бе присъден за "задълбоченото художествено разкриване на драмата на съвременния човек в условията на глобализиращото се общество".

Лентата разказва за индийско семейство имигранти от Калкута в Ню Йорк, което се опитва да се слее с новия си свят, без да забравя стария.

Родителите тъгуват за семейството и културата на напусната си родина, но се гордеят с възможностите, които тяхната саможертва е предоставила на децата.

Макар и парадоксално, синът им, носещ името на руския класик Гогол, се разкъсва между желанието да намери своя собствена уникална идентичност, без да се откъсва от културното си наследство.