Г аброво е град в централна България, административен и стопански център на едноименните община Габрово и област Габрово. Разположен е по поречието на река Янтра в северното подножие на Шипченския дял на Стара планина. В непосредствена близост до него – в местността Узана, се намира географският център на България.
Габрово е известен с хумора и сатирата и със своето машиностроене.
Първото известно име на селището, Габрува, е от 1477 г., а днешното – Габрово, се появява през XVII век. Един от първите писмени документи, в които се споменава Габрово, е от 1704 г. В него се иска разрешение за ремонт на църквата „Св. Петка“ и се казва, че „тя е наша от завоюването до ден днешен“. Наименованието идва от дървото габър.
Според най-разпространената легенда Габрово е основан от Рачо Ковача преди около 250 години. Историята гласи, че той бил странстващ майстор ковач, който се установил под едно габърово дърво. Съществуват много други, но не толкова популярни легенди за първи заселници на Габрово.
Габрово възниква през средните векове като стратегическо селище в близост до старопланинските проходи. На два километра източно от града се намира крепостта „Градище“. По откритите златни и медни монети от времето на римските императори Константин I Велики (306-337 г.н.е.) и Юстин II (565-578 г.н.е.) археолозите датират крепост Градище като късноантична и ранносредновековна (от IV до VI в.).
При археологически проучвания на територията на крепостта са разкрити крепостна стена с дължина около 4 км, която е обграждала крепостта, 42 гъсто застроени жилищни сгради, помещения на гарнизона, охраняващ крепостта, главен вход и три охранителни кули. В най-високата част на крепост Градище се е намирал главният храм, построен през IV век, а малко по-късно към него е изградено и помещение за кръщене, т.н. баптистерий. Крепост Градище е разрушавана и възстановявана многократно; счита се, че престава да съществува след падането на България под турско владичество.
През 2012 г. е направено почистване на разкопките в м. Градище, а през 2013 г. се предвижда продължаване на разкопките.
При археологически разкопки през 1985 и 1989 г. е проучен многослоен некропол в центъра на Габрово, съществувал в периода XIII-XIX в., както и останките от църквата „Св. Петка“. Смята се, че църквата е построена след престоя на мощите на св. Петка Българска в селището при пренасянето им от Епиват във Велико Търново през 1298 г. Така е потвърдено съществуването на селище на габровска територия още по времето на Втората българска държава.
Габрово е родният град на Иван Калпазанов, който построява и заедно с Васил Карагьозов оборудва с модерни немски машини първата фабрика за текстил в Габрово и в новоосвободеното Княжество България (1882 г.).
В Габрово се раждат и заселват много изявени предприемчиви личности. Така в града с бързи темпове паралелно се развиват индустрията и образованието.
В края на XII в. тук се развиват занаятите и търговията, както и производства, свързани с обслужването и опазването на проходите през Балкана – ковачество, оръжейничество и др. В годините на османското владичество Габрово е голям занаятчийски и търговски център. През XIX в. тук се практикувани 26 занаята – ковачество (налбантство), ножарство, чакракчийство, грънчарство, гайтанджийство, кожарство, бубарство и много още.
На 2 януари 1835 г. в Габрово, един от важните български духовни центрове по време на Възраждането, е открито и първото българско светско училище. Училището е създадено със средства на дарителски фонд, основан от Васил Априлов.
Във видеото на SkyTrip Bulgaria ще видите някои от най-известните паметници на културата в Габрово.
Сред тях е сградата на Националната Априловска гимназия е дело на Уста Генчо Кънчев. Основният ѝ камък се полага през 1851 година, а през 1873 година е окончателно завършена. През 1979 година е обявена е за паметник на културата от национално значение.
Ще видите и Градската часовникова кула, която е висока 27,70 м и се намира на площад "1 май 1876". Образец на българската възрожденска архитектура, кулата датира от 1835 година. Механизмът на часовника е изработен от габровския занаятчия Иван Сахатчията, камбаната му е внос от Виена. Циферблатът и стрелките са монтирани едва след Освобождението от турско робство през 1878 година.
Кадрите показват и църквата “Успение Богородично”, която може да се нарече шедьовър на българската възрожденска църковна архитектура. Разположена е в централната част на града и е построена през 1865 година от големия възрожденски майстор Уста Генчо Кънев. Осветена е на 26 октомври 1866 година. През 1872 година в нея е ръкоположен за търновски митрополит Иларион Макариополски. Църквата представлява трикорабна базилика, с два купола и две редици от по четири колони. Майсторът е автор и на декоративната украса на църквата, състояща се от каменни релефи с растителни и животински мотиви. Иконостасът е изработен от липово дърво само за 3 години (1882 – 1885) и е забележителен образец на следосвобожденската дърворезба. Обявена е за паметник на културата от национално значение през 1976 година. В градинката до църквата се намира параклисът на Света Петка Габровска – духовната покровителка на града.
Кадрите на Sky Trip показват и популярния архитектурно-етнографски комплекс "Етър", който се утвърди като един от най-атрактивните туристически обекти и предпочитано място за семеен туризъм. Само през Великденските празнични дни музеят е посетен от общо 6063 туристи.
