Звярът от река Дунав

П ъстървата от река Дунав изглежда като звяр –  може да достигне размерите на човек и да живее до 30 години, но последните ѝ ловни полета на Балканите са застрашени от нарастването на броя на язовирите.

"Тя е много бърза, слаба и елегантна. И е много красива", казва Улрих Айкълман.

Със същите думи той може да описва и кола. Всъщност директорът на екологичната организация "Ривъруоч" говори за риба – Hucho Hucho на латински, често позната като дунавска сьомга на английски (бел. ред. дунавска пъстърва на български), която едно време е била в изобилие в дунавския басейн.

Последното ѝ убежище в наши дни е на Балканите, в потоците и реките, които се спускат от планините и се вият през долините между Словения и Черна гора.

"Ние европейците крещим от възмущение за тежкото положение на последните тигри, останали в дивата природа в Азия и искаме усилия за спасяването им. Изглежда обаче оставаме "слепи" за заплахата пред тази наша риба – пъстървата от река Дунав", казва Айкълман.

"Тази риба е отличен показател на състоянието на реките ни", категоричен е Стивън Вайс, американски учен, базиран в Грац, Австрия, който е един от авторите на ново изследване, което предупреждава, че изграждането на нови язовири може да унищожи голяма част от рибата.

Дунавската пъстърва има нужда от много пространство, бързо течаща чиста вода и много специфичен хабитат, за да хвърли хайвера си.

Многото водноелектрически язовири, изградени през 50-те и 60-те години на миналия век унищожават местата за размножаване на тази риба и превръщат река Сава в Словения в поредица от езера.

Стивън Вайс обяснява как дунавската пъстърва се размножава. Кралицата намира участък от коритото на реката, което харесва как изглежда, кралят върви рамо до рамо с нея, заедно те изпълняват танц, помитайки дребни зрънца чакъл, за да направят гнездо, в което да положат яйцата.

Когато всичко свърши, тя замита фин пясък върху яйцата с опашката си. Около месец по-късно се появяват малки рибки.

Принцовете и принцесите на Балканите.