За сладките сурикати и тъмната им страна

Репутация: Сурикатите са толкова сладки, когато стоят на задните си крака. Те живея в големи групи, изпълнени с грижовност и хармония. Те обичат да ядат скорпиони. Сурикатите винаги се борят с кобри.

Истина: Тези животинки прекарват по-голямата част от времето си на четирите си крака. Те наистина ядат скорпиони, но далеч не толкова често, колкото показват по телевизията. Животът в група не винаги е толкова привлекателен, колкото изглежда. Сурикатите имат тъмна страна, а женските понякога убиват бебета. Битките с кобри са рядкост.

Групите на сурикатите включва от 3 до 50 индивида. Обикновено има една доминираща двойка, няколко възрастни, които не могат да се възпроизвеждат, голям брой млади екземпляри и група невероятно сладки малки.

На разсъмване, група ще излезе от бърлогата, в която е прекарала нощта и преди да се отправи към търсенето на храна за през деня ще остане няколко минути на върха на бърлогата, за да се стопли.

Вертикалната поза, която заемат им позволява да изложат на слънце възможно най-голяма част от тялото си.

Истинската причина, поради която виждаме снимки най-вече на изправени сурикати се дължи на факта, че по това време на деня те най-много приличат на малки хора. По-голямата част от живота си обаче животинките прекарват на четирите си крака в търсене на храна.

"Сурикатите винаги копаят. Нито един от останалите видове мангуста не инвестира толкова много време в копаене", казва Марта Мансър от университета в Цюрих, Швейцария, която е работила по проекта "Сурикат" в Калахари в продължение на повече от 20 години.

Търсещият храна сурикат от време на време попада на входа на дупката на скорпион и започва да рови, за да стигне до него и да го изкопае, но

скорпионите не са основното ястие на сладките животинки, както повечето документални филми ни карат да вярваме.

Цялостно проучване на диетата на сурикатите и на поведението им при търсенето на храна от 80-те години на миналия век, показва 80% от храната им са малки насекоми, предимно ларви на бръмбари и възрастни бръмбари, докато скорпионите представляват само 2% от менюто им.

Когато събират храна, един от сурикатите – най-често доминиращият мъжки или пък женската – ще се откаже от храна за дълъг период от време. Той ще се изкачи на хълм или възвишение и ще заеме позиция, от която може да бъде

ръководител на групата за търсене, стоейки нащрек за хищници.

Мансър разкрива как сурикат на пост предупреждава останалите за приближаваща опасност. Има две основни категории на повикване: едната за наземни заплахи като каракал или черногръб чакал, а другата за въздушни заплахи като орел.

Сурикатите освен това по обаждането разпознават самоличността на обаждащия се. Това е от особено значение, когато стане дума за баланс на силите между женските сурикати.

Например, когато доминиращата женска е бременна, подчинените женски, които се отзовават на призива ѝ, бързат да покажат покорно поведение. Ако доминиращата женска не е бременна или призивът е от друг екземпляр, подчинените не си правят този труд.

Това засяга и друга истина за сурикатите, която е в противоречие със схващането за хармонията, която цари в групите им. Когато репродуктивната йерархия е ясна, обществото им наистина е много любезно. Когато обаче йерархията е нарушена, сурикатите не са чак толкова сладки.

По-точно,

всяка подчинена женска, която си позволи да забременее и да роди, често ще стане свидетел на убийството на потомството ѝ.

Първата публикация за детеубийство при сурикатите е публикувана през 1998 г. и съобщава за шест случая, които са били наблюдавани в продължение на пет години.

Внимание: следният откъс от изследването разкрива тъмната страна на сурикатите, която някои читатели могат да намерят за стресираща. Във всички тези случаи, женски от групата изнасят бебетата от бърлогата, в която са родени преди по-малко от 24 часа и ги убиват или изяждат в присъствието на наблюдател.

Във всеки един от тези случаи на убийство и/или канибализъм извършителят слага край на живота на близък роднина: племенник, племенница, брат, сестра, братовчед, а в един от случаите – дъщеря.

Още по-смущаващото е, че според изследователите вероятно има много повече детеубийства, които се извършват незабелязано под земята. Това е очевидното обяснение на факта, че малките на подчинена двойка е много по-малко вероятно да излязат от бърлогата, отколкото малките на господстващата двойка.

Тази брутална практика обаче е от решаващо значение за запазването на стабилността на групата, а оттам и за повишаването на шансовете за оцеляване на сурикатите.

А какво да кажем за смелите битки между сурикатите и кобрите?

"Виждала съм го не повече от 3 пъти за последните 20 години", казва Марта Мансър. Това обаче много често се показва в документалните филми.