Да не съсипваш никога храната, да пазиш големите тайни, да умееш да обръщат полагаемото се внимание на националната кухня, като същевременно я модернизираш - да бъдеш главен готвач на някой президент или монарх изисква преданост, но и влагане на страст в изпълнението на една мисия, граничеща понякога с дипломацията.
"За разлика от главните готвачи на ресторантите, ние не продаваме нищо. Ние просто трябва да направим така, че хората да открият тайните на кухнята на нашата страна", обяснява Кристиан Гарсия, главен готвач в семейството на принца на Монако от 1987 г., по време на 32-ата среща на клуба на главните готвачи в Рим.
Клубът обединява 30 главни готвачи на едни от най-големите управници в света.
"Човек не трябва да греши при приготвянето на каквото и да е било ядене, защото не аз съм този, на който после ще сервират това ядене, а президентът", казва Бернар Восион, който стои зад пещите в кухнята на Елисейския дворец от времето на Жорж Помпиду и който от пет години е главен готвач във френското президентство.
Страхът дори и от най-малкия гаф в тази професия, която изисква винаги да си на пълно разположение, споделя и французинът Жером Риго, главен готвач в кухнята на Кремъл.
"Сега разбирам защо първият въпрос, който ми зададоха по време на интервюто ми за наемане на работа, беше: "Ерген ли сте?", разказва главният готвач Риго.
"Това е ангажимент, който продължава 24 часа в денонощието и ние сме под постоянен контрол", допълва той.
По време на големите банкети, от съображения за сигурност Жером Риго се изолира дори в отделна кухня, за да приготви ястията на Дмитирий Медведев. "Ако нямаше доверие в мен, той нямаше да яде нищо", казва френският майстор-готвач.
Дискретността също е едно от необходимите качества за най-главните сред главните готвачи, които се срещат веднъж годишно, всеки път в различен град.
"Приготвял съм ястия за крале, кралици и президенти. Дочувал съм стотици държавни тайни, но устата ми си остава затворена", казва Сирка Лиза Риотинен, главен готвач на финландското президентство от 14 години.
Но някои тайни, като например незначителните навици на президентите, се споделят на ухо в този частен клуб.
Така например Бао Линчжу, главен готвач в китайския парламент, готви традиционни пекински блюда. Но му се случва и да се отклонява от традициите, когато приготвя ястия за чужди държавни глави.
В такива случаи, за да не подразни шефа си, той спазва задължителното правило: Обновявай, като същевременно се придържай към традициите!
Днес открих мароканска рецепта за мариноване на цитрусови плодове в сол и захар, разказва в тази връзка Фабрицио Бока, главен готвач на италианския президент Джорджо Наполетано. Но спагетите с домати си остават запазена марка и гарантиран успех в Куиринале (италианското президентство). Ястието се отличава със семплостта си - качество, което е ценено и от останалите майстори-готвачи.
"От няколко години обръщаме по-голямо внимание на цените. Караме доставчиците ни да се конкурират и изискваме от тях все по-голямо качество", казва парижанинът Бернар Восион, който хвали качествата на една кухня, която да е близка до домашната и в която официалните вечери са съставени от три ястия в сравнение с тези от XIX век, състоящи се от 15 блюда.
И ако това да се грижиш за стомаха на лидерите, може и да изглежда несериозно, то главните готвачи уверяват, че кухнята е стратегическо място.
"Твърди се, че политиката е тази, която разделя хората, но една добра трапеза пък ги обединява. Така че ние сме помирителите", шегува се Жил Брагар, основател на клуба на главните готвачи.
"Държавните глави се опитват да разрешат световните проблеми. Но аз пък им помагам, за да го направят с подбрани ястия", казва Дарил Шембек, главен готвач в централата на ООН. Следващата година клубът на главните готвачи на държавните глави ще се събере в Хонконг.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!