Н аскоро, по време на редовното си седмично слово на площад Свети Петър във Ватикана,
папа Франциск заяви, че всички животни отиват в Рая.
Той направи това изявление, за да успокои момченце, разстроено от смъртта на кучето си, съобщава "Сайколъджи тудей".
Това може да е утеха за всеки, който някога е оплаквал загубата на домашен любимец, но също така е и основна точка на противоречия в католическата църква.
В началото на историята изобщо не е имало съмнение дали кучетата имат души и ще бъдат и пуснати на небето.
Рамзес III, фараон на Египет през 1198 г. пр.н.е, погребва любимото си куче Ками с цялата церемония, дължима на велик човек, включително ковчег, тамян, буркани с миро и ритуален свитък, който ще му е нужен при влизането му в Рая.
С възхода на християнството обаче изглежда е въведено и убеждението, че за кучетата няма място в Рая.
Независимо от факта, че английската дума за животно "animal" произхожда от гръцката "anima", което означава "душа", христианството (особено католическата църква) по традиция учи, че кучетата и въобще животните нямат съзнание и интелект повече от скалите или дърветата.
Според религиозните доктрини по онова време всичко, което има съзнание, има и душа, а всичко, което има душа може да спечели влизане в Рая.
Да се твърди, че животните имат душа е просто неприемливо за католическата църква.
В по-късни години от църквата ще искат подкрепа от някои учени и философи, като Рене Декарт, който би описал кучето ви просто като една машина, пълна с биологичния еквивалент на зъбчати колела и ролки. Тази машина не мисли, но може да бъде програмирана да прави някои неща. Машините нямат душа, затова не е нужно едно механизирано куче да премине през перлените порти на Рая.
Тези мнения са силно поддържани и папа Пий IX, който оглавява католическата църква по-дълго от всеки друг папа (1846 – 1878), всъщност повежда кампания в опит да предотврати създаването на италианско дружество за превенция на жестокостта към животни именно с мотива, че животните нямат души.
В своя подкрепа
папа Пий често цитирал Тома Аквински, който отбелязвал, че животните не са хора, а просто "неща".
Въпреки това Аквински явно имал някои съмнения, тъй като предупредил: "Ние трябва да използваме животните в съответствие с божествената цел в Деня на страшния съд да не дадат показания срещу нас". Това е предположение, че животните ще бъдат с нас в отвъдното.
Интересно е да се отбележи, че папа Пий (който е създал учението за папската непогрешимост) е опроверган през 1990 г. от
папа Йоан Павел II, който казва: "животните също притежават душа и хората трябва да обичат и да са солидарни с по-малките си братя".
След това той казва, че животните са "близо до Бога, колкото и хората".
Въпреки че изявлението му е отразено в италианската преса, то не е било подлагано на широко обсъждане, може би за да се предотврати срамът от факта, че двама непогрешими папи си противоречат един на друг.
Само три години след смъртта на папа Йоан Павел II, наследникът му папа Бенедикт XVI сякаш отново залоства райските порти пред домашните любимци и другите животни. Въпреки че той лично е обичал котки, папа Бенедикт поддържал традиционната доктрина, че само хората имат безсмъртни души.
След кратък мандат на мястото на папа Бенедикт XVI идва настоящият папа Франциск. След като приема папското си име в чест на свети Франциск от Асизи, изглежда не е изненадващо, че той застава на страната на папа Йоан Павел II и отново отваря вратите на Рая за животните.
Изявлението, направено от папа Франциск, е недвусмислено. Той заяви, че "един ден ще видим нашите животни отново в непреходността на Христос. Раят е отворен за всички Божи творения".
Ако гледната точка на папа Фанциск бъде приета от католическата църква, вероятно следващият кръг от въпроси, обсъждани от църковните учени, ще се завъртят около главния "Ако животните могат да отидат в Рая, могат ли също така да отидат и в Ада?"
СПРИ!" />
