Най-смъртоносните вулкани в света

П рез август миналата година в южната част на Исландия склоновете на вулкана Бардарбунга се разтресоха и фонтани от лава бликнаха към небето. Разтопената скала се спускаше надолу, проправяйки си път към морето.

Сега изригването е приключило, но вулканът продължава да изхвърля газове в атмосферата. Учените все още го следят внимателно,

пише Би Би Си.

"Бардарбунга наистина, за първи път, сериозно показа силата си", казва Пол Ейнарсон, геофизик от университета в Исландия. Засега обаче изригването беше последвано от това, което Ейнарсон описва като "най-добрия сценарий".

Като оставим настрана замърсяването на въздуха, което засегна исландците, живеещи в северната част на страната, последствията от изригването на Бардарбунга бяха минимални и той няма нищо общо с

дядото на исландските вулкани – Лъки.

Изригването на Лъки започнало през 1783 г. и в продължение на осем дълги месеца бълва лава и отровни газове. Серният диоксид води до киселинни дъждове, които унищожава растителността в Исландия, а флуорът, който се е уталожил върху тревата убива 60% от добитъка. Повече от една пета от населението на Исландия, приблизително 10 хил. души, умира от глад или болести.

Опустошението от Лъки се разпростира далече от "острова на огън и лед". Мъгла от сяра бързо достига до Европа, нанасяйки щети на посевите и блокирайки слънчевите лъчи, което води до понижаване на температурите. Дори в Аляска летните температури били с 4 градуса по Целзий под нормата.

Въпреки че е почти невъзможно да се определи с точност броя на жертвите от Лъки,

вулканът определено заслужава мястото си сред най-смъртоносните в света. Това е списък, който включва вулкана Тамбора в Индонезия, който изригва през 1815 г. и вулкана Руис в Колумбия, който отне живота на местни жители преди едва 30 години.

Нито един от тези вулкани не е показал силата си по еднакъв начин и почти всички изненадващо вземат жертви. Означава ли това, че науката вулканология сега е способна да предвижда вулканичните изригвания и смъртоносните вулкани са нещо от миналото?

Икономистите от "Саксо Банк" не мислят така. В публикуваните им "Скандални прогнози" за 2015 г. е записано, че изригване на Бардарбунга ще заоблачи небето над Европа и призоваха за удвояване на цените на храните. Въпреки че прогнозите на банката са типични за малко вероятни събития, няколко от предишните им предсказания за съжаление се сбъдват.

Ако Бардарбунга, който частично се намира под ледник, беше изригнал под леда, щеше да стълбове песъчлива пепел в небето и да причини сериозни наводнения. Това обаче, което се случи е спокойно изригване на лава в онази част от страната, която е свободна от лед", казва Ейнарсон.

Но дали в следващите десетилетия Исландия и светът ще имат такъв късмет?

Силите на огъня и водата

На 5 април 1815 г. вулканът Тамбoра на остров Сумбава в Индонезия се връща към живота толкова шумно, че войниците на стотици километри разстояние в Ява помислили, че чуват оръдие и изпратили войски да отблъснат нашествениците.

Пет дни по-късно истинските фойерверки започват. Тамбора изпраща облаци от дим и пепел на хиляди метри в небето. "Огромните колони от пепел и газ, горещ газ, са изстреляни от вулкана на височина до над 9000 метра", казва Джон Дейвидсън, професор по науките за земята в университета в Дърам, Великобритания.

Тамбора изхвърля около 150 кубични километра пепел, част от която пада на разстояние от цели 1300 км. В центъра на Ява и Калимантан, на 900 км от изригването, пада един сантиметър пепел.

Това е най-мощното изригване на вулкан, регистрирано в модерни времена – 7 степен по индекса за вулканична експлозивност (VEI-7).

Сривът на колоните произвежда горещи потоци, смес от фрагменти от горящи скали с висока плътност и горещи газове, които се спускат по склоновете на вулкана с висока скорост.

Унищожавайки всички селища по пътя, горещите потоци потъва в океана, където сблъсъкът между горещо и студено изпраща още повече пепел в атмосферата. Пепелта задушава всички сгради и замърсява посевите и водата. Горещите потоци и вулканичните бомби убиват почти 10 хил. души, приблизително още 82 хил. души умират от глад и болести, причинени също от Тамбора.

Смъртоносните пипала на Тамбора достигат много надалече. Серните му емисии карат киселинни частици да се разпространят по целия свят, предизвиквайки глобално захлаждане. Годината е известна като "година без лято", което води до сериозен недостиг на храна в цялото Северно полукълбо. Освен глада, студът също взема жертви.

В Америка годината си спечелва прякора "Хиляда осемстотин и измръзване до смърт".

По-малко от 60 години по-късно друг индонезийски вулкан разтърсва света. Повече от 36 хил. души загиват само в рамките на един ден. На 26 август 1883 г. Кракатау, който е на 1400 км от Тамбора, изригва. След това вулканът се срива до 250 м под морското равнище и две трети от острова го последва.

Повечето от жертвите обаче са били на съседните острови. След първото изригване, цунами след цунами удрят бреговете на Суматра, Ява и прилежащите острови, заличавайки селища и крайбрежия. Газовете, които блокират слънчевите лъчи, причиняват спад в температурите с до 1.2 градуса по Целзий.

Малък, но смъртоносен

Истинско вулканично чудовище, Навадо дел Руис с ледена шапка покрива повече от 200 кв км в централната част на Колумбия. Когато става дума за живота през 1985 г, той издава само шепот, изригване едва от 3 степен  по индекса за вулканична експлозивност. Не е достатъчно, за да разтревожи жителите на град Армеро, намиращ се на 40 км южно от вулкана.

При изригването, сърцето на вулкана изхвърля разтопена маса от скали и газ, което само по себе си не се отразява на града. Но горещият материал топи ледника и праща смес от лед и вода по склоновете със скорост 50 км/ч.

Тези свлачища събират пепел, скали и вулканичен материал, за да образуват вулканично предизвикани потоци от отломки, които стигат до най-големите реки в основата на вулкана.

"Една такава река преминава пред малкия град и на практика го разрушава", казва професор Дейвидсън. Убити са над 20 хил. от общо 29-хилядното население на Армеро.

Учените предупредили властите, че калните свлачища могат да унищожат градове, но жителите не са били евакуирани.

"Това е истинската трагедия в ситуацията с изригването на Руис. Калното свлачище щеше разбира се да разруши града, но хората можеше да избягат и да спасят живота си. Това беше малко, управляемо събитие, беше много малко изригване", обяснява ученият.

Какво е къкренето?

В продължение на години, след зрелищното потъване на вулкана Кракатау в океана, в околността царува мир. Но през 1927 г. явански рибари виждат пара и бълбукане далеч във водата. Скоро след това Анак Кракатау – "Дете на Кракатау", започва да се подава над морето.

Оттогава

това "дете на ужаса" изригва доста често, за да достигне височина от около 300 метра,

но Дейвидсън се съмнява, че второ масивно изригване на Кракатау ще се случи отново в скоро време.

Ако трябва да назоват вулкана с най-смъртоносен потенциал, който може да изригне в бъдеще учените са единодушни: "Везувий е този, който ще бъде най-близо или много близо до горната част на списъка на всеки вулканолог".

Везувий е може би най-известният вулкан в света, който унищожава градовете Помпей и Херкулан през 79 г. пр. н. е. Сега повече от 600 хил. души живеят в близост до основата на вулкана в т. нар. "червена зона" – радиус от 12 км, където хората имат малък шанс да избегнат смъртта, ако вулканът изригне отново.

Но в битката на човека с безсмъртното, науката се оказва безценно оръжие. Вулканолозите в обсерваторията Везувий наблюдават вулкана постоянно и могат да предвидят бъдещи изригвания. "След това има възможност да се вземат решения, които да преместят хората от пътя на лавата", казва Дейвидсън.

Това обаче не означава, че смъртоносните вулкани са феномен от миналото. Има много вулкани, които никой не помни да са избухвали и не се следят.