Къде да намерим скрито съкровище?

Несметно съкровище, лежало недокосвано векове наред, бе открито наскоро в индийски храм. Звучи като приказка, но е истина. По света се носят още куп легенди за заровени съкровища, скрити златни градове и тонове потопено злато. "Доиче веле" разказва за някои от тях:

Златният град

Търсенето на Eл Дорадо (от исп. ез. - Златният човек) започва още преди четири века. Предполага се, че легендарният град се намира близо до езерото Гуатавита на 50 км източно от столицата на Колумбия, Богота. Легендата за несметните съкровища на Ел Дорадо датира от XVI в. Според вярванията градът се виждал един път в годината, когато Луната, Земята и Слънцето се подреждат в една линия.

Перипетиите на търсачите

До ден днешен златният град си остава неоткрит. С "успех" може да се похвали единствено испанският мореплавател Педро де Валдивия. Подразнени от интереса на европейците към съкровището, индианците решили да си отмъстят, изливайки течно злато в гърлото му.

Свещеният Граал

Никой не знае какво представлява Свещеният Граал. Понякога той е описван като съд, от който Исус Христос пие по време на Тайната вечеря. Другата легенда е, че в него са събрани последните капки кръв на Исус. Описван е също като камък, амулет, книга или дори наследник на Божия син. Твърди се, че той има силата да лекува всякакви рани и болести.

Островът на съкровищата

15 души в ковчега на мъртвеца, йо-хо-хо и бутилка ром! Островът на съкровищата, описан в романа на Робърт Луис Стивънсън, съществува наистина и се казва Коко. Легендата гласи, че там е погребана изнесената от Перу статуя на Дева Мария, която тежи половин тон, изработена е от чисто злато и е украсена със скъпоценни камъни.

Пиратските заплахи

Според други там е скрито фантастично съкровище - 50 предмета, украсени с диаманти и злато. Говори се, че докато закопавали богатствата си, пиратите произнасяли следната клетва: "Нека онзи, който се докосне до скритото тук мое злато, да помни, че обратният му път няма да е по-дълъг от острието на ножа ми".

Търсят се 500 тона злато!

Последният руски цар Николай ІІ изпраща 500 тона злато от Санкт Петербург в Казан, за да не попадне то в ръцете на германците. През 1919 г. съкровището е било изнесено от Казан от адмирал Александър Колчак. Следите на златото се губят някъде в Сибир.

Има ли нещо в езерото?

Според една от легендите то е потънало в езерото Байкал, когато Бялата гвардия се опитала да го премине. През 2010 г. светът си спомня за тази легенда - след съобщение, че в езерото били забелязани стоманени греди, които приличат на железопътен мост, и кюлчета със златен блясък.

Нацисткото злато

Това, че нацистите за няколко години са си присвоили огромно количество ценности и злато, е неоспорим факт, но техните съкровища никога не са виждали бял свят. Легендата гласи, че те са били потопени - незнайно къде.

Животът или златото?

Легендата за нацисткото злато е същинска мистерия - няма сведения къде са заровени заграбените от цяла Европа съкровища. Но в края на Втората светова война нацистите вероятно са били загрижени повече за живота си, отколкото за богатството си.

Кехлибарената стая

След като през 1941 г. нацистите заграбват това произведение на изкуството от Санкт Петербург, то изчезва завинаги. Една от легендите гласи, че скъпоценният интериор е бил прибран в 27 чувала и скрит някъде из стари мини в Германия.

Съкровище на дъното на морето

Има и предположения, че скъпоценностите лежат на дъното на Балтийско море. През 2003 г. руснаците получиха копие на стаята, което днес може да бъде видяно в Санкт Петербург.

Съкровището на Нибелунгите

Нибелунгите са кралска династия, живяла на брега на Рейн. Легендата за приказното им богатство вдъхновява Рихард Вагнер за оперната тетралогия "Пръстенът на Нибелунгите": "Рейнското злато", "Валкирия", "Зигфрид" и "Залезът на боговете". Митът за Нибелунгите е съществена част от немската митология.

Тайната на Рейн

Легендата гласи, че съкровищата на Нибелунгите - 100 чувала със скъпоценни камъни и червено злато - са били потопени в Рейн. Според една теория обаче съкровището не е на дъното на реката, а в някоя от пещерите по поречието й.