Какво е да си италиански принц

Вчера в клуб "Маскара" се проведе официалното представяне на романа "Аномалия" на българската писателка Людмила Филипова.

На събралите се бе показан за първи път и видео трейлърът на романа, като и бе предоставена и възможността да получат автограф от авторката.

Ден преди това се срещнахме с нея и пристигналия в България за случая принц Флавио Киджи, който е прототип на един от главните герои в романа.

В ексклузивно интервю за Vesti.bg двамата ни разказаха повече за книгата и за историята на фамилията Киджи.

- Книгата "Аномалия" вече е на пазара, какво е усещането да видите творбата си в ръцете на читателите?
- Людмила Филипова: Много съм развълнувана, първо защото историята на книгата е интересна. Второ, защото принц Флавио Киджи успя да дойде. Трето, защото по тази книга вече две години работят над 30 човека. Екипът зад нея е огромен. Проектът за нейната кампания също е много голям и работата по него тепърва започва. Много се вълнувам какво ще стане след всичките тези приготовления.

- А вие как се чувствате тук, в България?
- Принц Флавио Киджи: Аз се чувствам прекрасно. Много харесвам България. От доста време посещавам страната ви. Познавам България, българския манталитет и хората вече от почти 16 години. Имам и приятели тук. Харесва ми и природата й.

- Смятате ли, че българите и италианците си приличат?
- Ф. Киджи: Добър въпрос. Зависи от коя част на Италия. Има области от Италия, които са много сходни на манталитет на хората. Аз посещавам много често района на Варна. Мога да кажа, че хората там и хората тук, в София, са много различни.

- Какво е усещането да сте герой на роман?
- Ф. Киджи: Това е първият ми опит и може би последен в такава роля. За мен е изключително всичко това, много ми е интересно. Освен това опознавам и света. Когато кажа на моите приятели, че спасявам света, те избухват в смях и казват "Как пък ти ще спасиш света? Каква е тази история?".

- В романа принц Киджи е част от един любовен романс, в който е замесена и главната героиня Даниел Уокър. Има ли прототип на Даниел в реалния живот?
- Л. Ф.: Няма реално такава жена.

- А как стигнахте до образа на Даниел? Как го постороихте?
- Л. Ф.: Много ми се искаше в романа да има една любовна история. Ролята, която тази жена трябваше да изпълнява, е едновременно... , не бива да издавам тайната какво всъщност е тя. В началото тя е представена като учен от Кейбридж, който се опитва да открие тайната на ръкописа на Исак Нютон, и във връзка с този ръкопис се среща с прототипа на Флавио.

- Защо избрахте принц Флавио Киджи за герой на романа Ви?
- Л. Ф.: Избрах го първо заради неговата личност. Второ, заради историята на фамилията му. Трето, заради това, което открива Нютон. Предполага се, че през 1721 г. той изпраща писмо до папата, който точно по това време умира. Писмото попада в ръцете на маршала на Светата римокатолическа църква, който всъщност е първият маршал с фамилията Киджи.

- А има ли такова писмо наистина?
Л. Ф.: Никой не може да каже със сигурност, защото те имат ужасно много архиви. Никой още не е отворил тези архиви, за да види какво има в тях. А те са събирани над десет века.

- Ще ни разкажете ли нещо повече за фамилия Киджи?
- Ф. Киджи: Може да се каже, че произходът на фамилия Киджи е от Сиена. Първият известен представител на семейството ни е Аугистино Киджи, който е наречен също и Великолепния. Смята се, че той е бил най-богатия човек на света за своето време. Той е бил банкер, изключителен бизнесмен и на практика е имал монопол върху експлоатацията на "петрола" на онова време - стипцата (минерал). Преди него монополът е бил в ръцете на турците.
Същевременно Аугустино е бил и голям меценат. Той е бил приятел с Рафаело, който е работил за него. Бил е много близък приятел и с папата. Може да се каже, че това е най-видната личност от фамилията ни.
Мога да кажа още нещо за Аугустино Киджи. Дан Браун го споменава в книгата си "Шестото клеймо". Той стори капелата Киджи, която се намира на Пиаца дел Пополо в Рим, един от най-известните площади в града. Капелата е изписана от Рафаело и има статуи от Бернини.
150-200 години по-късно Фабио Киджи от Сиена става кардинал и в последствие става и папа (бел. ред. папа Александър VII) през 1655 г. От тук започва един много важен период от историята на фамилията ни. Папа Александър VII е бил изключителна фигура за бароковата римска архитектура. Бернини работи за този папа. Бернини прави колонадата на площад "Свети Петър", построява много църкви.
Моите родственици са заемали много високи постове. Един от моите предци е бил маршал на Конклава, което е наследствена титла. Първородният Киджи става маршал. Това е човекът, който заключва кардиналите по време на Конклава. Маршалът има власт, подобна на папата, докато се избере този, който ще заеме официално тази позиция.
- Л. Ф.: Това е историята, на която сме се спряли в романа.
- Ф. Киджи: Историята познава доста личности от фамилията Киджи. Освен това днес дворецът Киджи се използва от правителството в Рим. Това е една от най-красивите сгради в италианската столица.

- Какво е чувството да сте наследник на такава велика фамилия?
- Ф. Киджи: Изключително горд съм, разбира се. Мисля, че съм късметлия. Но времената вече са други. Аз живея един съсвем нормален живот. Забавлявам се, имам хобита.

- Вярно ли е, че имате българско гражданство?
- Ф. Киджи: Имам българско гражданство, британско гражданство и съм гражданин на света. От години имам българско гражданство, защото имам туристически бизнес в България.

- Какво ви предстои от тук нататък?
- Л. Ф.: Искам да направя всичко по силите си книгата да достигне до максимален брой читатели, защото в нея освен тази история, за която говорихме, и италианската нишка, има много важни за мен послания за съвремения жител на България и на целия свят. Много се надявам повече хора да я прочетат. В момента, в който се освободя, започвам да пиша следващия си роман.

- Имате ли вече идея за него?
Л. Ф.: Имам идея да завърша първия си роман, който от много години чака да бъде завършен и никой не знае за него. Той е една много смешна комедия, в която няма никакви спешни въпроси за разрешаване и все чака. Може би ще се опитам все пак да го завърша. Който е чел написаното до момента казва, че е много смешно.

- Трудно ли е да си писател в България, при положение, че все по-малко хора четат книги?
- Л. Ф.: Не страдам от липса на читатели. Интересът към "Аномалия" беше наистина голям и ми беше трудно да избера издателство. Според мен, трябва да имаш достатъчно добра история. Не е трудно да се издаде, нито е трудно да стигне до читателите.
Това е, което липсва според мен в съвременната българска литература. Голяма част от българските писатели се опитват да бъдат оригинални и често историята остава на заден план. Моята задача е да намеря много добра история и да я представя по най-разбираемия и интересен начин. Не се старая да съм оригинална или сложна и неразбрана.

"Аномалия" е шестият роман на авторката Людмила Филипова. Действието се развива в съвременен Рим. Една Коледа през 2011 г. светът чака края си. Ватикана - Второто пришествие. Пентагонът - Аномалията. Всички чакат... И нещо се случва. Нещо, което никой не е допускал. Освен може би сър Исак Нютон, посветил живота си да разчете кода на Завета и да научи тайните от пророчествата му.