Как се обиждат европейците

Европейският съюз сложи край на постоянните войни между страните членки, но изглежда никой не е в състояние да ги накара да спрат да си разменят обиди.

Преглед на европейския списък на прозвища и осмивания разкрива традиция на подигравки по национален признак, която не се е променила съществено за 1000 години.

"Германците, които се отличават с дълги коси, добър външен вид и висок ръст, се присмиват на французите, които им изглеждат ниски.

Мнозина италианци се преструват, че са много смели, но всъщност са страхливи, тревожни и несигурни".

Дали това е националистическо есе от времето на Втората световна война или от Световното първенство по футбол?

Оказва се, че текстът е написан на латински около 1097 г. от норманския френски летописец Вилхелм Апулийски за превземането на Сицилия от сънародниците му.

В много райони на Европа подигравките и стереотипите, възприети отпреди 20 поколения, звучат актуално и днес.

Върнете се към бирата, с която сте отгледани и към студения северен вятър, отправя призив неизвестен френски поет към англичаните преди почти 600 години.

Този предразсъдък шества през следващите шест века и е пресъздаден детайлно в класическия анимационен филм от 1965 г. "Астерикс във Великобритания" - текст, в който топлата бира и студеният дъжд на острова играят почти същата роля като героите.

Французите никога не са се отнасяли мило към англичаните, а останалата част от Европа - към Франция.

В Европа твърдят, че французите са демонични любовници - целувката с език се прочула като "френска целувка" чак в Русия, а днес - във Великобритания.

Сифилисът е наричан "френската болест" през 18 век в Италия, Германия и Полша и навлиза в руския като "френска простуда".

Френският получава прозвището "езикът на любовта" още през 14 век, когато славата на любовните подвизи на герои като Ланселот и Тристан поражда литературен фурор - и религиозен гняв в голяма част от северна Европа.

Някои стереотипи устояват на изпитанието на времето, но други изумително се променят.

Съвременната британска представа за германците е, че те са автократични, без въображение и с "квадратни глави" - определение, което се отнася както за скованото им мислене, така и за късата военна подстрижка.

Този образ до голяма степен се дължи на пруската военна аристокрация в Германия в края на XIX и началото на XX век.

Преди това обаче германците са били възприемани като най-пламенните романтици в Европа, хипитата на своето време.

Подобно на сегашния британски предразсъдък, че французите са лигави целувачи, преди 400 години така са се отнасяли към холандците.

"О, отровиха ме! Езикът ми!", крещи злодеят от "Трагедията на отмъстителя" (1606), италиански херцог, след като целува череп, намазан с отрова.

"Езикът ти ли? Ще те научи да целуваш по-отблизо, а не като лигав холандец", отвръща отмъстителят Виндиче.

Пиесата е написана, когато Англия е във вражда с кралство Холандия за морската търговия. Това съперничество не стихва през голяма част от 19-и век с квалификации като "холандски кураж" (пиянска агресия) и "холандска съпруга" (проститутка или секс кукла), навлезли в английския жаргон.

В края на 19 век то почти отмира, но съперничеството на Великобритания с Франция и по-късно с Германия предизвиква нови конфронтации.

Тези нагласи повдигат следния въпрос: след като повечето европейски страни сега официално живеят мир, но продължават да се конкурират с останалата част от света, накъде ще се насочат техните езици в търсенето на обиди?

Нито един европейски език още не е създал понятие като "бразилска целувка". Може би е просто въпрос на време.