Зовът на тополите

Т рима души на една тераса. Без да се брои кучето. Каменно, но мърда под погледа на единия. Със смешно-трогателните приключения на пътниците върху този сал през живота ще ни срещне новият спектакъл на Младежкия театър.

Пиесата „Вятърът в тополите" на френския драматург Жерал Сиблера е поставена от директора на театъра Владимир Люцканов с тримата "херои" Стефан Мавродиев, Доси Досев и Марин Янев.

Жерал Сиблера (р. 1961) е продуктивен и награждаван френски автор за големия екран, сцената, радиото и телевизията. Майстор на диалога и звучната реч, умел изследовател на комедията на човешките нрави. Актьор и продуцент. Адаптира англоезични пиеси за френска сцена. Адаптира собствени театрални творби за големия и малкия екран.

Например театралният хит на парижкия сезон’ 2006 „Танцът на албатроса“ с Пиер Ардити е превърнат във филм през 2012 със същия голям актьор.

Спектакълът „Игричка без последствие“, отрупан през 2003 с цели 5 награди „Молиер“ (най-голямото френско театрално отличие), който представя отношенията на двойката като игра, следващата година вече е едноименен филм, а през 2009 - римейк на английски „A Little Game“. Създадената през 2005 в съавторство комедия „Час и половина закъснение“ (за семейна двойка в криза) не слиза от френските сцени и тутакси бива адаптирана за англоезичната сцена.

„Забавно ми е да избера по-скоро драматичен сюжет и да го превърна в комедия“, казва Жерал Сиблера, интервюиран навремето във връзка с бурния успех на „Вятърът в тополите“. Премиерата на пиесата е в парижкия театър „Монпарнас“, постановката получава четири номинации за „Молиер“, включително и за най-добър автор, през същата 2003 година, когато наградите обира друга пиеса, написана от Сиблера в съавторство с Жан Дел.

За Сиблера най-добрият комплимент е смехът на публиката. Смях извиква историята за тримата, които изживяват дните си в старчески дом за ветерани от Първата световна война. Много различни по характер, поради което и хвърчат искри между тях, но свързани от обща трамва: животът им е бил разбит от войната и са били принудени да чакат края си в тази „ничия земя“. Само в уединението на терасата търсят спасение от тираничния ред и досадата в дома, кроят планове за бягство надалеч, или поне за поход до близкия хълм с тополите.

По времето, когато пише пиесата, Сиблера е двойно по-млад от своите герои и е естествен интересът дали намира нещо общо с тях. Всички сме на терасата, казва той, само говорим да действаме, но не правим нищо и чакаме да свърши...

Смях, ирония, меланхолия. Но и кураж. Всеки носи в сърцето си копнежа по тополите, по някакво другаде – и оцелява с битка срещу отчаянието.

Пиесата „Вятърът в тополите“ е адаптирана през 2005 от Том Стопард като „Херои“, които шестват победоносно по англоезичните сцени. Лондонският спектакъл печели наградата „Оливие“ за най-добра нова комедия.

"Вятърът в тополите" (превод от френски на Снежина Русинова-Здравкова) се поставя в София по повод 70-годишнината на Стефан Мавродиев, свързал голяма част от творческия си път със сцената на Младежкия театър.

Новата си роля той вижда като интересна възможност и етап от този път, а думата „юбилей“ не му е по сърце, защото не се съчетава с жизнената му природа.

Все пак от театъра разкриват юбилейния блясък на цялото актьорско трио: на 12 април Доси Досев закръгля 80-те, а Марин Янев става на 71 в третия премиерен ден - 17 февруари.