Захари Карабашлиев между две култури

Преди две години Захари Карабашлиев разтърси родната литературна пустош с дебютния си роман "18% сиво", който му спечели много български почитатели и редица престижни награди.

Писателят живее в Калифорния и по Коледа си беше у дома за представянето на две свои нови книги, както и за да види как се ражда на софийска сцена пиесата му "Откат".

Скоро по дебютния му бестселър ще започне да се снима и филм от "Чучков Брадърс"; Карабашлиев сам пише сценария. Един от главните герои на "18% сиво" е музиката.

Музиката е отделна сюжетна линия в романа ти - какъв саундтрак би звучал във филмовата версия на "18% сиво"?

Важен въпрос. Докато пишех книгата, слушах изключително саундтраци и класика. Фен съм на Хари Грегсън-Уилямс, Джеймс Нютън Хауърд, Майкъл Дейна. Писах много текстове на фона на музиката на Филип Глас, на Браян Ино, също "Дъст брадърс" (DustBrothers.com). Sigur Rós и "Рейдиохед" (Radiohead.com) бяха постоянно наоколо. В различните епизоди на книгата слушах различни неща - в някои моменти "Найн инч нейлс" (NIN.com), после само Бах, "Масив атак" (MassiveAttack.co.uk); към края например слушах до дупка една адски тъжна песен на Дейв Матюс.

Въобще музиката е била винаги част от тъканта на всичко, което правя. Работех в радио, бях дълги години диджей... Мечта ми е един ден да имаме велик саундтрак на филм, който да вдъхновява и други като мен, когато пишат.

Ти кой би се радвал да режисира филма?

Това е сериозен въпрос. Всеки добър режисьор може да даде различно звучене на този сценарий. Алфонсо Куарон, например ("И твоята майка също", 2001) ще подходи по един начин, Кшищоф Кешловски (трилогията "Три цвята") по съвсем друг. Има толкова великолепни режисьори, които биха били подходящи... Но е важно да е някой, който е живял като героя ми - между две култури - все пак това е в основата на романа. Също да е някой, с когото мога да говоря на различни теми - от Морис Метерлинк до Мерилин Менсън, например...

Би ли изиграл главната роля? Какъв бюджет ще ти е достатъчен, за да стане хубав филм?

Главна роля? Аз?! Майтапиш ли се? Виж, бих могъл да играя кактус, например, докато героят ми кара в пустинята със 150 км/ч. Или да играя пожарникар с шлем. За бюджета: мисля, че с по-малко от 3 млн. долара е нереалистично да се започва. А това е смешно малък бюджет за филм по тази книга.

Смяташ ли, че "18% сиво" би могъл да бъде черно-бял филм? Кой оператор би поканил?

За оператор бих бил свръхвнимателен към подбора. Ясно е, че героят в този филм е фотограф, че е в сериозна психическа криза и всичко това трябва да бъде визуално постигнато с адекватни кинематографични средства. Визуалният стил на този филм трябва да отразява вътрешния свят на героя. Родриго Прието ("21 грама", 2003) е най-близкият до светоусещането ми майстор на камерата. Дали би могъл да е черно-бял? Разбира се. Но има ли смисъл, след като филмът може да е решен в една монохромна гама и пак да остане цветен?

Твоята пиеса "Откат" ще бъде поставена в Театър Българска армия. Гледаш ли репетициите?**

Премиерата е на 20 януари. Да присъствам на част от репетициите решихме в самото начало с режисьора и с ръководството на театъра. Режисьор е Стайко Мурджев - млад, талантлив, комуникиращ мъж (рядкост в тези среди). Актьорите: Анастасия Ингилизова, Ангел Генов, Веселин Анчев, Гергана Данданова, Иван Радоев, Лидия Инджова, Леонид Йовчев, Милен Миланов, Мимоза Базова, Георги Новаков... Може би пропускам някого? Страхотно е, че в това кризисно време театърът рискува с един различен и съвременен текст като моя, вместо да заложи на някоя класическа и добре позната пиеса. Признателен съм.

Наскоро "Сиела" издадоха две твои книги - "Откат" с пиеси и диалози и "Приказка", разказана от теб, съпругата ти Силвия и художничката-илюстраторка Ива Сашева. В началото бяха ли боязливи да издадат непознат български автор?

Мисля, че бяха скептични в началото с "18% сиво". Краси Гетов [отговорен редактор Българска литература в "Сиела"] призна, че ръкописът ми, който чакал реда си да бъде погледнат от него, първо бил прочетен от жената, която гледала дъщеря му, и тя го харесала много. Благодарен съм, задето е прескочил купчината. Но първият тираж излезе в печатницата с преебана корица - името ми почти не се четеше, нещо бяха сгафили. Представяш ли си да видиш първата си книга така? Бях съкрушен. Предложиха ми да я отпечатаме пак. После си викам: "Абе, ако е писано да се чете, ще се чете - и така. Кого го е грижа за името на автора?"

-----

* (Интервюто е публикувано със съкращения)

** Интервюто е взето преди премиерата на 20 януари