Владо Пенев: Моята супер сила е моралът

К огато се е родил, пъпът му е хвърлен на покрива на Операта, а днес казва, че ако беше музикант, би искал да прилича на Ленард Бърстейн или на Херберт фон Караян.

Владо Пенев - забележителен актьор и истинска звезда на българската сцена и кино,

се присъединява към семейството на Фортисимо за новия сезон!

Той ще бъде водещ на концертиния цикъл Фортисимо Академия и едно от основните действащи лица в концерта „Бетовен и Малкия Ото”.

Любимец на аудиторията пред малкия и големия екран, Владо Пенев ни е познат от сериалите „Под прикритие” и „Четвърта власт”, а в киното - от филмите „Рапсодия в бяло”, „Дзифт” и “Love.net”.

През годините той е част от трупата на Младежкия театър в София и на Народния театър, от 2003 г. играе в състава на Малък Градски театър зад Канала.

Измежду десетките роли, които е изиграл, ни впечатли с участието си в постановката „Приятнострашно“ на Театър 199, не е за изпускане!

Как отговори на нашите въпроси и какво се получи от ексклузивния Фортисимо-блиц, вижте:

- Кой беше първият ти досег с класическата музика и как те привлече Фортисимо?

- Аз съм от онези щастливци, родени в центъра на София, и още от дете зала „България” и Операта бяха места, където родителите ни редовно ни водеха. Освен това майка ми е хвърлила пъпа ми на покрива на Операта, така че съм и "кармично" свързан с класическата музика!

После започнах да пея в хор „Бодра смяна”, опитах се да се науча да свиря на пиано (тогава имахме пиано вкъщи), но бях доста мързелив и непоследователен и не се научих! Въпреки това класическата музика винаги е била част от живота ми просто защото ми харесва.

А втората част на въпроса - за Фортисимо само чувах, но никога не бях идвал – имам проблем с времето, а и дъщеря ми вече е на 26 г., но пък колегите актьори, които участваха, ми разказваха с много любов за това, което са правили във Фортисимо! Леко и благородно им завиждах и сега съм много щастлив, че ставам част от Фортисимо!

- Какви мисли навява у теб музиката на Бетовен и как си представяш живота на този велик композитор?

- Все пак аз съм възрастен човек и знам доста от биографията му и за характера му! Мисля, че много отдавна четох една биография на Бетовен. А за музиката - освен супер популярните 9-та и 5-та симфонии, аз обожавам и абсолютно се парализирам от втора част на 7-ма симфония!!! Това е едно от най-любимите ми класически "парчета"!!!

- Какви са очакванията ти към детската публика в зала „България”? Мислиш ли, че класическото изкуството е привлекателно за децата в наши дни?

- Надявам си децата да се доскоснат до класическата музика по детски, и бавно, но последователно да я превръщат в част от живота си - това разбира се зависи най-вече от родителите им (аз заведох дъщеря ми на опера на 3 години)! Всеки музикален жанр е привлекателен за децата, зависи как е поднесен.

И пак казвам - отговорноста да обичат и да слушат класическа музика децата ни е на първо място на родителите и на второ – на инициативи като Фортисимо!

- Въпреки че изглежда като нещо много забавно, акьорската професия не е никак лесна. Издай ни някаква тайна от твоя опит – как се подготвяш за дадена роля, откъде черпиш идеи за интерпретация на даден герой...

- Актьорската професия е изключително сложна, освен това тя е процес, учи се цял живот. Аз съм бил за малко преподавател и знам, че е много сложно да предадеш личния си опит, защото той е резултат от натрупвания, грешки, провали, успехи, шанс, четене, гледане и т.н.

Метдологията, по която стигам до дадена роля, е строго индивидуална, зависи от много неща, зависи и за театър или за кино роля се подготвям. Тайната е една - работа...

- Ако беше музикант, на кого би искал да приличаш?

- Като че ли на диригент! Караян или Бърнстейн.

Като дете бях... симпатяга.

После исках да стана... археолог.

Накрая от мен излезе... актьор и министър на културата.

Най-голямата ми пакост беше...  катеренето по покривитe

Играех си със... сам.

Най-трудната дума на света беше... непротивоконституционслователствувайте.

Детската песен, която си спомням е... „Зайченцето бяло”.

Любимата ми приказки беше... Пипи, Киплинг, после Оскар Уайлд.

Представях си, че... не си спомням.

Опитвал съм да свиря на... пиано.

Исках да разкрия тайната на... египетската цивилизация.

Изобретих...  нищо.

Послъгвах – от малък не лъжа.

Така и не си признах, че... съм мързелив.

Най-много мразех, когато... не съм си доспал.

Прякорът ми в училище беше... нямах прякор или поне не знам.

Ако бях музикант/певец щях да съм... диригент или оперен певец.

Ако бях композитор щях да съм... Моцарт.

Моята супер сила е... МОРАЛА.

Ако съм отново дете...  щеше да е прекрасно.