С лед продължило цели 26 години изследване и точно 1200 години от смъртта на Карл Велики, учени уверяват, че намерените в аахенската катедрала кости най-вероятно са на франкския крал, предаде ДПА.
За учените е известно, че Карл Велики е бил необичайно висок за времето си. Човешките останки, намерени в тайно отворения през 1988 г. златен саркофаг в катедралния храм, са на висок, слаб, възрастен човек.
Карл Велики – крал на франките, крал на Ломбардия и коронясан през 800 г. от папа Лъв III за първи император на Свещената Римска империя, умира през 814 г. Тогава Карл Велики е бил на около 70-годишна възраст.
"На базата на данните от изследването от 1988 г. досега, можем да кажем, че по всяка вероятност това е скелетът на Карл Велики", казва професорът от Института по анатомия към университета на Цюрих, който е представил резултатите заедно с антрополога Йоахим Шлайфринг.
Именно Шлайфринг преди 26 години документира съдържанието на саркофага - 94 кости и костни фрагмента.
Черепни фрагменти, съхранявани в бюст на Карл Велики от злато и сребро в катедралната съкровищница, са изследвани по-късно, както и пищялна кост от мощехранителницата.
На база на пропорциите на горната част на ръката, бедрото и две пищялни кости, учените са изчислили, че ръстът на Карл Велики е бил 184 см - значително по-висок в сравнение с останалите мъже по онова време. Приблизителната им оценка за теглото на императора е 78 кг.
Учените са открили и свидетелства за шипове на колянното капаче и костта на петата, които обясняват накуцването на Карл Велики в късна възраст, описано от неговия съвременник и биограф Айнхард.
Специалистите обаче не са установили причината за смъртта на Карл Велики.
Айнхард споменава остра болка в гърдите и треска - вероятни признаци на пневмония.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!