Ш едьовърът на Леонардо да Винчи Мона Лиза е обект на спорове от години и е произведението на изкуството, за което може би най-много се говори.
Загадъчната й усмивка очарова и озадачава учените векове наред, а сега един аматьор историк твърди, че е разгадал тайната й.
Тя била феминистка, активист, борещ се за по-голяма роля на жените в католическата църква. Мона Лиза вярвала, че на жените трябва да им бъде позволено да стават свещеници. Това твърди американският академик Уилям Варвел в книгата си "Дамата говори: Разкриването на тайните на Мона Лиза", пише "Дейли Мейл".
"Джокондата (бел. ред. италианското име на картината) може да бъде велико послание за правата на жените", казва Варвел.
Според него Леонардо да Винчи е нарисувал всеки стих от последната глава на книгата на Стария завет на Захария, която предвижда общество, в което мъжете и жените са третирани еднакво.
Американският историк е категоричен, че мистериозната усмивка на Мона Лиза е плод именно на мисълта за общество, в което двата пола имат равни права. Уилям Варвел напълно отхвърля предишните предположения на колегите си историци, че усмивката на жената от платното се дължи на факта, че тя наскоро е родила или очаква дете.
Американецът подчертава, че всички детайли в картината подкрепят неговата теория. "Голгота, мястото, където Исус е бил разпънат на кръст, се издига зад дясното рамо на Мона Лиза, а Елеонския хълм, от където той се възнесе на небето, е от другата страна. "Освен това гънките на ръкавите на жената предполагат робство - препратка към потисничеството на жените", смята Варвел.
Смята се, че жената от картината Мона Лиза е Лиза Джерардини, съпруга на търговец на коприна от Флоренция. Предполага се, че е починала през 1542 г. и е погребана във флорентинския манастир.
Леонардо да Винчи завършва творбата си в началото на XVI в., а в момента тя е част от постоянната изложба на Лувъра в Париж.
Картината е била открадната през 1911 г. и оттогава портретът е обект на научни спорове и спекулации относно личността на жената, усмивката, позата и очите й.
