По следите на писателя Матвей Вълев в Бразилия

Успоредно с посещението на президентката Дилма Русеф от Бразилия дойде и новината, че българският режисьор  Иван Хлебаров, който от 1990 г.  живее и работи там, завършва пълнометражен документален филм (с работно заглавие "Мита за сеньор Булгаро") за живота на писателя Матвей Вълев в далечната страна.

- Интересът ми към Матвей Вълев не е от вчера - разказа специално за Vesti.bg авторът. - От края на 2003 г.,когато дойде предложение от режисьора Милан Огнянов да направим копродукция по романа на Матвей Вълев "Ферма в Сертон". Книгата на този недостатъчно известен писател ме омагьоса.

Тя е публикувана едва през 1988 г. - 44 години след предполагаемата му гибел. Одисеята на нейното издаване  научих подробно, едва когато започнах да снимам филм за сина на писателя в Бело Оризонти. Тогава той беше вече на 75 г.

- По какъв начин този роман, определян за най-зрялата творба на Матвей Вълев (1902-1944), участва в документалния филм?

- Не знам дали точната дума е участва, по-скоро присъства индиректно. Реших да снимам този филм в края на 2008-ма, когато открихме, че Матвей Вълев имал син от брака си в Бразилия. Намерихме сина, снахата, внуци, правници и реших да направя кратък филм за българския писател, базиран изключително на спомените на хората от семейството, които носят неговото име и живеят в Бразилия, в щата Минас Жерайс.

Така започнало едно кинематографично  пътуване, търсене на свидетелства за живота на писателя в Бразилия от 1930 до 1934 г. - перлиод, неизследван в България. Съпоставянето на видяното, и чутото с героите в романа и в други негови произведения, дали нови насоки за представяне на "тропическия" литературен свят на писателя.

Иван Хлебаров: "Филмовият материал е уникален с някои кадри и сцени. Но това е така, защото живея в Бразилия повече от две десетилетия, т.е. тук е една трета от живота ми, а не съм чужденец."

Заедно с българина над филма работят трима бразилци, сред които е и съпругата му, бразилската режисьорка Ваня Перацо.

В Бело Оризонти Матвей Вълев е имал много приятели - български емигранти от Търновско, Горнооряховско, Разградско, повечето градинари. Те внесли за разсад в Бразилия семена на българския домат, наричан "Ябълка", който и до днес се продава в щата.

Тези негови приятели са поддържали кореспонденция с Матвей Вълев, когато се завръща в България. Днес те на са живи, но посредством техни наследници, авторите на документалния филм, ще изграждат мозайката за миналото и мистерията около писателя.

Снимачният екип е обходил и проучил почти всичко, което се е считало за любопитно и необходимо за величината на писателя, публициста, драматурга и журналиста Матвей Вълев. Бил е в над 15 града, в които има следи, оставени от него и от неговите герои...

Бразилия е любима тема на писателя, въпреки краткия му престой там. Нерадостен брак с жена на немски емигранти, деца - едното незаконно, приятелства с българската емиграция и десетки негови приятели бразилци и емигранти в този бясно развиващ се град през 20-те и 30-те, му позволяват да преоцени своето политическо кредо до завръшане в България през 1934 г.

- Вие смятате, че тогава "Матвей Босяка", публикувал с този псевдоним хумористични творби в началото на 20-те години заедно с неговия приятел Христо Смирненски, вече не е същият човек?

- От ревностен привърженик на болшевизма и Съветска Русия през 20-те,  той претърпява метаморфоза, която идва от духа и сюреализма на тропическа Бразилия. Бразилия е страна, пазена от Бога, определя я той.

Това открива Матвей, затова неговото творчество, след завръщането му в София, има друг, чужд на българските литературни традиции, стил. Магическият реализъм и сюреализма са отличителното за тази митична страна.

Богата ерудиция, владеенето на езици, чара пред жените, авантюристичния и бохемски дух на ямболчанина - това търсят да покажат реализаторите на документалния филм за Матвей Вълев.

В България той се жени за художничката Вера Лукова. Но омагьосва Елисавета Багряна, с която живее повече от 6 години. Жената, за която мечтаят всички, е негова. И влиянието му остава завинаги...

Според Хлебаров, по-късно Багряна е криела от комунистическия режим и Държавна сигурност голямата си любов, последвала връзката с Боян Пенев. Независимо, че в края на 30 и началото на 40-те връзката с Вълев изобщо не е била тайна...

Писмата й до него го потвърждават. Точно обратното на онова,  което поетесата пише през 70-те години в писмо до биографа на Вълев - живеещия в Ямбол писател Христо Карастоянов.

"Но, пояснява Хлебаров, любовта й винаги е била съчетана със силна ревност. На тази любов тя посвещава стихове след мистериозната смърт на Вълев на фронта."

"Честно казано, пояснява Иван Хлебаров, още от 2003 г. имах  усешане, че той не е убит при засада на фронта в Югославия, каквото е официалното обяснение. И това мое усещане се превърна в убеждение, след като заснехме три различни епизода, ключови за бъдещия филм.

Първият е с роднините му тук, които ни разказаха, че приятелите му са си писали писма с него до към края на 60-те години. Те отрекоха да е е загинал през 1944 г.

Другата гледна точка дойде от неговия биограф Христо Карастоянов, който ни разказа, че през 80-те, малко преди да почине, поетът Христо Радевски, при едно литературно посещение в Ямбол, го повикал и на четири очи му казал, че Матвей Вълев не е загинал, живял е през 50-те години в Кайро. Ние, приятелите му, знаехме това, казал Радевски...

Третият факт е, че романът "Ферма в Сертон", подготвен за печат от издателство "Перун", през 1944 г. изчезва след бомбандиовките над София.

Едва през 60-те се разкрива, че не е изчезнал. Приятелят на Вълев и редактор, писателят Павел Спасов скрива този шедьовър на българската литература от очите от  режима, враговете на писателя и ДС.

Но какво е целяла тази конспирация? Този въпрос поставят и авторите на филма. Може би ще намерят отговори в стиховете на Багряна, посветени на любимия й Матейко.

Те, според Иван Хлебаров, обясняват най-добре посещението на поетесата при приятеля на Вълев Педро (Петър) Русеф, бащата на Дилма Русеф. За него тя знае от братовчед му Ран Босилек.

Петър, който избира да живее в Бело Оризонти, вместо да се върне в комунистическа България. Дали Багряна не го е ориентирала да избере Бразилия?...

"Аз съм документалист и в демократична Бразилия имам възможността да тълкувам фактите,  без "намеса на невидимите" които съществуват в България и днес...

Впрочем, документалното кино е изкуство. То трябва да бъде изкуство на фактите, където обективното тълкуване носи своята субективност.

- Това подсказва, че филмът ще предизвика полемика, нали?

- За мен документалното кино е изкуство, само ако успееш да изразиш виждането си, посредством свое тълкуване на документалния материал. В този случай ти си наистина автор. С тази субективна обективност нашият филм ще бъде точно такъв.

- Как оценявате визитата на Дилма Русеф в България?

- Повече от историческо! Разговорите и ангажиментите, които се поеха от президентката на Бразилия Дилма Русеф, третата най-влиятелна жена в света, е факт, чиито плодове българите ще усетят много скоро. Казвам го, защото виждам какво прави тук за нас, в Бразилия. Те е пример за подражание от всички български политици!