С "Потомците" на Хавай

Със сигурност категорията "жанр" не е измислена, за да рамкира филм като "Потомците" (The Descendants).

Макар и носител на "Златен глобус" за най-добра драма, тази лента няма да ви дехидратира от плач. Филмът няма да ви докара и до истеричен смях, макар комични ситуации да не липсват. Това е лента, чиито емоционален заряд идва от вътрешните преживявания на героите, техните желания, страсти, страхове, сила и уязвимост.

Мат Кинг (Джордж Клуни) е потомствен богаташ, чиято пра-прабаба е била принцеса на Хавай, в резултат на което днес героят е попечител на фонд, собственик на обширни територии от екзотичния архипелаг.

Съпругата му Елизабет (Патриша Хейсти) е претърпяла инцидент с яхта и е в кома, което изважда Кинг от ролята му на заместник-родител и го ангажира изцяло с грижите за двете му дъщери. И това е само завръзката.

Като капак на всичко Мат открива, че не е бил единственият мъж, ползвал семейната спалня. За да възстанови вътрешния си мир и да се сближи със семейството си, героят на Клуни тръгва на пътешествие в търсене на мъжа, с когото жена му е изневерила.

В неопитни ръце метафората за пътя като пътуване към себе си може да се окаже клише, неприемливо като карамфил за 8 март , но този път зрителят има късмет - режисьор и сценарист на филма е Александър Пейн, чийто първи опит по темата ("Отбивки") бе награден с "Оскар" за най-добър адаптиран сценарий.

"Потомците" повтаря успеха му в същата категория. Тайната вероятно се крие в липсата на поучително размахване на пръст и извеждането на готови формули.

Пейн напълно се доверява на зрителя, като го поставя в ролята на наблюдател, без да го ангажира със задължителни условия и вменени изводи. Като всеки добър филм, "Потомците" не дава отговори, той поставя въпроси, които в един или друг момент са спохождали съзнанието на всеки от нас.

Безспорно част от успеха си лентата дължи на брилянтната роля, която прави Джордж Клуни. Актьорът е поставен в ситуация да изразява непрекъснато променящи се чувства и емоции, често пъти противоречиви и несъвместими.

Освен някой милион отгоре, лекотата, с която Клуни се справя със задачата, му донесоха "Златен глобус" за драматичен актьор и номинация за "Оскар" за водеща роля.

"Потомците" не е филм, който можете да гледате докато похапвате начос с 3 вида сос. Това е двучасово пътуване, с последния кадър от което е възможно да установите, че режисьорът неусетно е сменил ролите на зрители и актьори.