На 88-годишна възраст почина първата жена кинорежисьор в България Бинка Желязкова.
Бинка Желязкова е родена е на 15 юли 1923 година в Свиленград. Завършила е театрална режисура в Държавното висше театрално училище през 1951 г. От 1954 г. е режисьор в Студията за игрални филми "Бояна".
В края на 50-те години на миналия век Бинка Желязкова е една от малкото жени-режисьорки в света, снимащи игрално кино.
Режисьор е на седем игрални филма, повечето от тях по сценарий на нейния съпруг - драматурга Христо Ганев.
Повечето й филми са с многобройни награди и с драматична съдба по времето преди промените.
Сред лентите й са "Животът си тече тихо…" (1957), "А бяхме млади" (1961), "Привързаният балон" (1967), "Последната дума" (1974), "Басейнът" (1977), "Голямото нощно къпане" (1980), "Нощем по покривите" (1988) и др..
Четири от филмите й са спрени от партийната цензурата и виждат бял свят години след създаването им. Не помагат нито миналото й на антифашист, нито членството й в БКП.
"Животът си тече тихо..." е показан пред публика едва 31 години след създаването му и през 1988 г. получава годишната награда на Съюза на филмовите дейци.
Големият грях на този филм към комунистическата идеология е, че показва как десетина години,след като комунистите са взели властта в България, вече се проявява истинското лице на социализма. Повечето от бившите партизани добре използват властта за лични цели, но пък в живота има и идеалисти, които са запазили частица от първоначалните си пориви. Такива са авторите на филма Христо Ганев (сам той, участник в партизанското движение) и Бинка Желязкова...ЦК на БКП излиза със специално постановление, в което се казва: "Този филм фактически развенчава образа на народния партизанин, хвърля клевета върху тяхната борба и всеотдайност към народното дело, прави неверни обобщения за нашата действителност."
През 2007 г. тя и съпругът й бяха удостоени с наградата за изключителен принос към българското кино и култура.
Но още тогава Бинка Желязкова страдаше от едно от най-тежките заболявания - болестта на Алцхаймер.
В дългото време на нейната болест Христо Ганев беше непрекъснато до нея.
Бинка Желязкова печели награди и успешно участва на международните фестивали в Москва, Кан, Монреал, Берлин, Брюксел, Картахена, Карлови Вари.
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!