Почина професор Розалия Ликова

На 87-годишна възраст внезапно е починала професор Розалия Ликова - голям учен, автор на трудове с принос за българската литературна теория и история.

Дълги години тя преподавше в Софийския университет "Св. Климент Охридски", в Шуменския университет "Епископ Константин Преславски", в университети в Москва, Солун и Минск.

Тя бе ярка личност с високо морално търсещо съзнание, с нравствена и гражданска неподкупност, независима съвест и свободен разум, които посвети на търсене на Истината.

С трудовете си, посветени на най-значимото в нашата проза и поезия, с голямата си дарба на литературен критик, историк и теоретик, тя непрекъснато отстояваше представата си за един друг, по-истински начин на човешко съществуване.

Розалия Ликова бе грозно унижавана и преследвана от тоталитарния режим, но не се предаде на безсилието, не се отчая.

През последните двайсет години тя съхрани иконоборческото си мислене, своята дръзновеност и съдбовната си обвързаност със съзидателните тенденции на нашия драматичен живот.

Розалия Ликова е родена на 14 октомври 1922 г. в Луковит. Завършва право (1945) и славянска филология (1949) в СУ "Св. Климент Охридски". Защитава дисертация "Сатирата в българската литература през 30-те години" (1960). Асистент (1949), доцент (1963) и професор (1967-1992) по съвременна българска литература в СУ "Св. Климент Охридски".

През 1972 г. е отстранена от университета (до 1975) и изключена от Съюза на българските писатели (СБП) за повече от 10 години заради статията й "Принципи на гледната точка на разказвача", в която визира и творчеството на убития от комунистическия режим Георги Марков.

Автор е на стотици публикации в български и международни периодични издания, на множество предговори към книги с художествена литература, съставител на редица сборници и антологии.

Автор е на книгите "За някои особености на българската поезия. 1923-1944" (1962), "Българската белетристика между двете войни" (1965), "Съвременни автори и проблеми" (1968), "Писатели и време" (1968), "Естетически прелом в поезията на двадесетте години" (1978), "Разказвачът в съвременната българска белетристика" (1978), "Поети на двадесетте години" (1979), "Литература и художествени търсения" (1982), "Проблеми на европейския символизъм" (1984), , "Портрети на български  символисти"  (1987), "Поети на 40-те години" (1994), "Поезия на седемдесетте и осемдесетте години" (1994), "Валери Петров" (1994), "Литературен живот между двете войни" (Т. 1., 1995; Т. 2., 1996), "Поезия на 50-те и 60-те години" (1998), "Литературни търсения през 90-те години. Проблеми на постмодернизма" (2001), "Разпръснати спомени" (2004).