Оригинални акварели на Феликс Каниц се представят за първи път по повод 140-та годишнина от основаването на Българската академия на науките (bas.bg). Те били дарени от племенника на Каниц през 1936 г. и от тогава са съхранявани в Архива на БАН.
Феликс Каниц е роден в Будапеща през 1829 г. Учи история на изкуствата и география във Виена.
Първият му контакт с България е през 1860 г., когато влиза в страната, идвайки от Сърбия. Известният учен-славист Франц фон Миклошич урежда на амбициозния млад изследовател средства за проучвания.
По онова време научните интереси на Каниц съвпадат с политическите амбиции на Австро-Унгария. Това му дава възможност да пътува с държавна финансова подкрепа.
Невероятен майстор като гравьор, той с почти фотографска точност прави карти на различни маршрути из българските земи. Коригира допуснати грешки от предишни пътешественици.
На немски език издава книгата "Дунавска България и Балканът" (1875-77), преведена на български чак през 1932 г. Трудът съдържа сведения за физическата география и старините в България, за социалните отношения, бита, обичаите и нравите, както и много карти и гравюри.
По-късно руският генерален щаб работи с неговите карти и ги използва през Освободителната война (1877-1878). Император Александър ІІ (Цар Освободител) го награждава с орден "Св. Станислав".
Според най-авторитетни български учени Каниц е най-добрият познавач на средновековната българска култура. Бил близък с Георги С. Раковски, подкрепял борбата за независимост на българската църква.
По време на Априлското въстание пише поредица от статии в европейски вестници в защита на българите. Последното му пътуване из България е през 1877 г. През 1884 г. е обявен за почетен член на Българското книжовно дружество (днешната БАН). Умира през 1904 г.
Изложбата ще продължи до 20 октомври 2009 г.
Последвайте ни
Велика събота е! Най-благословеният ден" />
