П ет месеца след кончината на големия Валери Петров, излизат негови непубликувани текстове. В "Песнички, събрани от сцени и екрани" поетът е включил своите поетични истории от игрални и документални филми, пиеси, спектакли.
Направил го е по молба на поета Недялко Йорданов.
"Драги Недялко, не се уплашвай от обема на пратката! Изпращам ти много повече неща, отколкото ти искаше и отколкото аз си представях, че имам. Оказа се, като почнах да се ровя в старите си работи, че успоредно с другите, уж по-важни, неща съм написал сума ти текстове и текстчета за песни (покрай някой филм, някой спектакъл и т.н.), доста от които дори са останали неизползувани, докато други са минали бързо с филма, пиесата, спектакъла. Толкова много са, че дори почвам да си мисля дали не би могло да се направи от тях една самостоятелна книжка...", пише Валери Петров в писмо до Йорданов.
За тези свои текстове поетът, прочут със своята непретенциозност, отново е скромен.
Той би искал те да се отпечатат с по-дребен шрифт, за да си личи, че "става дума за отваряне на старо чекмедже, а не са нова проява", съобщават от издателската къща.
Текстовете в книгата са създадени за игралните филми "Летящият човек" на режисьора Янко Янков, "На чисто" на Леон Даниел, "Откъде се знаем" на Никола Русев, "С любов и нежност" на Рангел Вълчанов, от документалния "Жената у нас" на Янко Янков, за пиесите "Честна мускетарска", "Сняг", "Когато розите танцуват", за шекспировите представления "Крал Лир", "Напразните усилия на любовта", "Веселите уиндзорки", за спектаклите на в. "Стършел", "Приказките на Киплинг", "Театър – любов моя!", за детската пиеса "Мехурчета-смехурчета" и други, които така и не са били изпяти или рецитирани пред публика.
Предговорът е от поета Недялко Йорданов.
Той разказва за своята първа среща с Валери Петров – първо с негова апокрифна любовна поема, а години по-късно и с него самия в дома му на столичната ул. "Елин Пелин".
Напомня как след като Петров е бил уволнен и изключен от партията яростно се захваща да превежда Шекспир. Прекрасната корица е на Ина Бъчварова и Владимир Венчарски.
