Младите българи четат предимно фентъзи, дамите търсят нещо любовно

В ече повече от пет години през август Варна е домакин на най-голямото пътуващо книжно изложение в страната. През тази година Алеята на книгата събра 50 издателства.

Основен организатор на изложението е асоциация "Българска книга" в партньорство с общината в крайморския град. От експертите БТА потърси коментар за проблемите в бранша.

За ситуацията в книгоиздаването разказа в интервю за БТА заместник-председателят на асоциация "Българска книга" Василка Ванчева.

Основният проблем пред издателите в момента е електронното пиратство

Според Василка Ванчева през последните години в сектора няма сериозни трусове и основните фирми, които от години са на пазара, работят сравнително спокойно. По думите ѝ основният проблем пред издателите в момента е електронното пиратство. За разлика от други държави, ситуацията у нас е законово неконтролируема, смята Ванчева.

Тя посочи, че вече има и решение на Европейския съд, според което качването в интернет на информация без разрешение на авторите е вид кражба. Това не е споделяне на информация, това е разпространение, защото стига до хиляди и милиони, посочи
Ванчева.

По думите ѝ от съществено значение е и становището на европейските магистрати, че сайт, който позволява качването на такива данни, се явява съучастник в престъплението и достъпът до него трябва да бъде преустановяван. Това технически е много лесно изпълнимо, но в страната ни няма такива правила, посочи Ванчева.

Според нея откровено пиратските сайтове в България не са повече от 5-6. По думите ѝ още 15-ина, освен с другата си дейност, се занимават и с качването на книги.

Позицията на издателите е, че ползата на сайтовете от публикуването на книги, е, че стават по-търсени и могат да искат по-високи цени за реклама. Има и една категория хора, които се смятат за герои за това, че са сканирали една книга и са я пуснали в интернет, допълва Ванчева.

Нейната позиция е, че те не бива да се изживяват като ограмотители на населението. Ако това е геройство, къде остават тези, които пишат и си изкарват хляба с ума си?!, пита Ванчева. Ако нещата не се променят, писателите един по един ще се откажат от дейността си и тогава "ограмотителите" ще разчитат на графоманите, за да си пълнят сайтовете, коментира експертът.

Ванчева уточнява, че фирмите от нейния бранш хвърлят пари за преводи, за авторски права, за печат и т.н., накрая книгата излиза на пазара, продават се 100 бройки от целия тираж и изведнъж "цъфва" в интернет. Няма издател, който да е склонен да работи при такива условия, казва Ванчева. Според нея е крайно време държавата да си влезе в ролята и да наложи правила. Това ще защити преди всичко тези, които си вадят хляба с интелектуален труд, заявява Ванчева.

Интернет библиотеки на този етап не могат да бъдат открити

Интернет библиотеки на този етап не могат да бъдат открити, казва заместник-председателят на асоциация "Българска книга". Тя уточнява, че по тази тема все още на европейско ниво няма ясно законодателство, няма и решение как ще се изплащат дивидентите на авторите.

Тази пролет беше първият разговор между издатели и библиотеки на европейско ниво, за да се търси път за създаване на директива за дигитално заемане на книги, обясни Ванчева. Според нея пътят няма да е лек, но след приемането на директивата, всяка държава ще може да синхронизира собственото си законодателство с нея, като България едва ли ще направи изключение.

В другите държави всички библиотеки плащат т.нар. права за обществено заемане на книги, посочва издателката. Това е съвсем малка сума, която се отделя при всяко заемане на определената книга, която е предназначена за автора. У нас такова нещо няма, издателите сами се отказахме от тези права, защото смятаме, че това ще облекчи библиотеките и те ще купуват повече книги, обяснява Ванчева.

Нейната позиция е, че по отношение попълването на фондовете на библиотеките ситуацията в страната се влошава все повече. Много малко общини заделят пари за тази цел. Особено читалищните библиотеки остават извън полезрението на всички и там ситуацията е тотално извън контрол, смята Ванчева.

По думите ѝ проблемът е, че не е ясно кой има ангажименти към тези библиотеки - държавата, общината или читалището. Парадоксалното е, че законът не вменява никакви задължителни дейности на читалищата, те трябва да правят нещо, само ако имат желание, посочва Ванчева. Тя допълва, че от асоциация "Българска книга" се борят от години за въвеждане на правила и промяна на закона за читалищната дейност.

Българските читалища в момента не са добър стопанин на библиотеките

Има читалища в страната, които работят добре, това е безспорно, но масово практиката далеч не е положителна, казва Ванчева. По думите ѝ българските читалища в момента не са добър стопанин на българските библиотеки и затова от асоциация "Българска книга" настояват библиотеките да се отделят като юридически самостоятелни лица.

Според Ванчева вече има такива примери в страната и директорите на библиотеките са много доволни, тъй като преминавайки към общините, вече могат да развиват нормална дейност.

След като държавата дава издръжка на читалищата, трябва да наложи изисквания и библиотеките да отговарят на някакви стандарти, посочва Ванчева. Тя допълва, че по същия начин трябва да се процедира и за училищните библиотеки. По думите ѝ за тях трябва да бъдат прилагани стандартите на ЮНЕСКО.

Според тях всяка училищна библиотека трябва да разполага с минимум 2500 книги, а за нуждите ѝ всяка година да се заделят 5% от издръжката на всеки ученик. Ако училищните ръководства бъдат задължени да спазват тези стандарти на ЮНЕСКО, със заделените пари може да се купуват не само книги, но и компютри, друга техника, каквото е необходимо, посочи Ванчева.

Езотериката на пазара намалява, младите търсят масово фентъзи

Най-хубавото в момента е, че у нас се издават все повече български автори, а освен това те оглавяват и класациите по продажби, отчита Ванчева. Според нея голямо развитие има скандинавската литература и към писателите от този район на Европа има голям интерес и у нас.

Продажбите и издаването на езотерика намаля през годините, смята издателката. Тя уточнява, че при по-старшите поколения може би най-много се търси криминална литература, докато младите предпочитат фентъзи романите. Много от четящите представителки на слабия пол пък, когато купуват книга, търсят и нещо за душата, по-любовно, с усмивка казва Ванчева.

Въпросът за младото поколение и четенето обаче я кара да стане много сериозна. Лошото е, че голяма част от младежите, дори когато са в интернет, не са, за да четат, а да си играят игри или да "висят" в социалните мрежи, казва Ванчева.

Нейните наблюдения показват, че сред подрастващите има и групи, които пък са много четящи, търсят книги, раздават, обменят. Всъщност най-големият проблем са младите в малките населени места, смята Ванчева. Според нея много от тях не са чели нищо през живота си, но не по своя вина или по вина на родителите им.

Много от тези младежи нямат достъп до книги, нямат компютри, казва Ванчева. И е категорична, че в тази ситуация е необходима грижа на държавата за училищните и за читалищните библиотеки.