Марк Твен отваря уста 100 години по-късно

Точно век, след като слуховете за смъртта му се оказаха верни, едно от предсмъртните желания на Марк Твен ще се сбъдне - автобиографията му ще бъде публикувана.

Писателят е посветил на написването й последното десетилетие от живота си.

Създателят на Том Сойер, Хъкълбери Фин и на много от най-често грешно цитираните фрази в английския език е оставил след себе си 5000 нередактирани страници със спомени.

След смъртта му през 1910 г. близките му откриват текста, заедно с бележки, в които той казва, че не иска автобиографията да вижда бял свят поне 100 години след смъртта му.

На 21 април тази година се навърши един век от кончината на писателя. По този повод университетът Бъркли в Калифорния вече издаде първия от три тома, разказващи за живота на Твен.

Автобиографията хвърля нова светлина върху колоритната личност на писателя.

Литературоведите са разделени в предположенията си защо писателят е поискал мемоарите му да бъдат публикувани с такова забавяне.

Някои вярват, че Твен е взел това решение, за да може да говори свободно по теми табу като религия и политика.

Други смятат, че е поискал буферен период, за да не се притеснява, че ще обиди близките и приятелите си.

Едно е сигурно - с пожеланото забавяне Твен, който и приживе е бил доволен от известността си, си гарантира, че за него ще се носят слухове и през XXI век. 

В документа той разказва надълго и нашироко за бурната си връзка с Изабел Ван Клийк Лион, която става негова секретарка след смъртта на съпругата му през 1904 г.

Той уволнява Изабел със скандал през 1909 г., като я обвинява, че се е опитала да го хипнотизира и да отнеме имуществото му.

"Повечето хора си мислят, че Марк Твен е бил деликатен викториански джентълмен. В мемоарите си той я нарича 'курва' и казва, че се опитала да го прелъсти.

Текстът е пълна противоположност на представата, която хората имат за него", казва историчката Лора Тромли, автор на книга за Изабел, озаглавена "Другата жена на Марк Твен" .

"Шири се мнение, че Твен е прекарал последните си години, радвайки се на обожанието на своите почитатели.

Автобиографията може би ще покаже, че това не е било толкова щастливо време. В книгата има неща, които той никога преди не си е позволявал да напише", казва Майкъл Шелдън, друг биограф на писателя.

Марк Твен е имал съмнения, свързани с Господ, и в автобиографията си поставя под въпрос политиката на САЩ по отношение на Куба, Пуерто Рико и Филипините.

Той е бил критичен към Теодор Рузвелт и подобно на британския писател Самюел Джонсън смятал, че патриотизмът е последно убежище за злодеите.

Твен е бил и против изпращането на мисионери в Африка. Според него те са имали достатъчно работа у дома - смятал е, че могат да се опитат да усмирят линчовете, които по онова време са били много разпространени в южните щати.

В книгата не липсват и жестоки коментари към някои от близките и познатите на писателя.

Части от автобиографията вече са видели бял свят в други публикации. Малки откъси са отпечатани от американски списания преди смъртта на Твен, тъй като той се нуждаел от пари.

Някои откъси пък присъстват в други книги за него, но повече от половината текст ще бъде публикуван за пръв път.

По отношение на 100-годишното забавяне Робърт Хирст, който води екипа в Бъркли, подготвящ автобиографията, казва, че Марк Твен винаги е знаел как да накара хората да поискат да си купят книга.