"Кл лбовидна мълния" е красива поетична пиеса, каквато може да напише един голям поет. Започва като щура, като бясна комедия, която минава в драма. Иван Радоев я е нарекъл драматична комедия", казва актьорът Николай Урумов.
Заедно с актрисата Биляна Петринска и младия режисьор Георги Радулов популярният и обичан актьор е пред премиера на спектакъла в уютната камерна зала на IV етаж на Народния театър "Иван Вазов" (nationaltheatre.bg).
"Темата на пиесата е за бунта на малкия човек срещу машината, наречена система, срещу живота, който живееш. В началото на 80-те години на миналия век Иван Радоев е казал нещата по-деликатно. Знам, че в ония години при никакви обстоятелства не е било възможно да тръгнеш яростно да се противопоставяш на статуквото", разказва Николай Урумов в специално интервю за Vesti.bg.
Според него и колегите му в пиесата звучат неща, които тогава просто "не са можели да минат" и днес те разчитат финала по нов начин.
"Не се ограничаваме, не определяме категорично кога е станало. Не се фиксираме в конкретно време. Трагикомедията в това обикновено семейство може да се е случила тогава, може днес или в някое друго време", казва актьорът.
И продължава: "За финал Иван Радоев е написал монолог на моя герой, обикновения, безличния човек Цеко Цеков. Един монолог, който е нарекъл "Епилог". Той звучи като послание към сина на героя, като прощално писмо.
И ние си поставяме въпроса: Кога се пише прощално писмо? Чуйте заключителните думи на Цеков в "Кълбовидна мълния:
Мога ли да променя нещата, гледайки отстрани? ...Може би един ден на всичко ще отговори смъртта. Защото смъртта - това е мнението на следващия живот за нашия живот. Затова запомни: В този живот трябва се намесваш навреме. Човек се е родил, за да се намесва навреме и да го оправя този живот, да го оправя тоя свят.
А ако един ден ти стане толкова страшно тежко, че не можеш да продължиш, не ти остава нищо друго, освен да продължиш. Всъщност, забравих да ти кажа най-важното - Край."
Урумов е сигурен, че мнозина ще припознаят себе си в обикновения чиновник Цеков. Той обаче вижда трагизъм във финалните думи на своя герой, а епилогът звучи като предсмъртно писмо.
"Краят на нашия спектакъл остава отворен, но в хода на действието има достатъчно причини за такъв финал. Смъртта започва да витае малко по-рано. Героят ми казва:
Чудя се дали от вкъщи носим всички тези дивотии в работата или от работата ги носим вкъщи. Защо при бедствие сме готови да се хвърлим един към друг и да отдадем живота си за другия, а не го правим, когато всичко е нормално? Защо когато времето е нормално, ние сме ненормални? Има нещо което не е в мен, не е и в другите.То е във вселената. Човек цял живот се стреми към смъртта като към любовница, от която иска да избяга..."
Според Николай Урумов преди години Иван Радоев е подготвил такъв финал, но тогава не е било възможно да го каже по-категорично и никой от тогавашните изпълнители не го е разчел така.
"Смятам, че нашето разчитане е и оригинално прочитане на текста", твърди актьорът. И пак напомня, че спектакълът започва с много комичните дълги монолози на съпруга Цеко и съпругата Стефка.
Но после, в една нощ на подозрения, признания и откровения в стаята, в живота им нахлува кълбовидна мълния - това и днес, в 21-и век необяснимо природно явление. "И тази магия, тази извън нас иреална енергия ни кара да прогледнем и да видим сами себе си, да съзрем нещата, които сме търсили, да се забележим, да се открием. Много, много хубави роли", казва Урумов.
Екипът има допълнителен стимул заради навършващите се на 30 март 2012 г. 85 години от рождението на Иван Радоев (1927-1994). Както и заради спомена за емблематичната постановка на "Кълбовидна мълния" на режисьора Крикор Азарян (Георги Радулов е от последните негови студенти) с Тодор Колев и Илка Зафирова през 1984 г.
Авторът и режисьорът имали твърде сериозни проблеми с идеологическата партийна цензура. Пазещите се от сенките си чиновници в тогавашния Комитет за култура дали задължителни препоръки на големия поет и драматург Иван Радоев. Един от главните тогавашни цензори Юлиан Вучков дори настоявал авторът да напише "оптимистичен финал..."
Но режисьорът Азарян намерил решение, което не било компромис. "Кълбовидна мълния" се играе дълго в Зала 2 на НДК, а Азарян, като един от създателите на "Аполония", през септември 1984 г. я включва в програмата на първите в Созопол Празници на изкуствата.
Наред с вълненията около предстоящата премиера (на 10 и 11 ноември), Николай Урумов неотдавна имаше повод за хубав празник.
На 18 октомври той за пореден път излезе на сцената на Пловдивския театър за една от големите си роли. Навършиха се 10 години от премиерата на "Bai Ganyo" от Георги Данаилов по Алеко Константинов в постановката на Петър Кауков - спектакъл с вече близо 200 представления, за който още има публика.
Наред с трайните си ангажименти на няколко столични сцени ("Три сестри" и "Страхотни момчета" в Младежкия театър, "Краят на играта" в Театър 199, "Лалугер" в Театър "Българска армия") Урумов започна сезона с две успешни премиери в желани от всеки актьор пиеси: Подкальосин в "Женитба" на Н.В. Гогол в Добрич и Волпоне в едноименната комедия на Бен Джонсън в Стара Загора.
--------------------------------------------------
А ето какво пише в енциклопедиите за неясното и днес явление кълбовидна
мълния: Вид мълния с все още неизяснена същност, най-вероятно атмосферно
явление свързано с електричество. Представлява светещ, обикновено сферичен
обект, чийто размер варира от няколко милиметра до няколко метра. Обикновено се
наблюдава по време на буря,
но за разлика от обикновената мълния (светкавицата), кълбовидната мълния може да съществува в
продължение на няколко секунди до 2-3 часа.
Основните трудности при изучаване на това явление са липсата на техника, с
която то да се възпроизведе в лабораторни условия. При отсъствие на възпроизводими
експериментални данни, цялата информация се основава на разкази на очевидци или
в редки случаи на фотоматериали.
Интересно е поведението на кълбовидната мълния. Най-често тя се движи
хоризонтално на около метър над земята и хаотично променя посоката. Проявява
тенденцията да влиза в помещения и да се промъква и през най-малките отверстия.
Често е съпроводена със звукови ефекти...
Когато нахлуе кълбовидната мълния...
Популярният актьор Николай Урумов за спектакъла "Кълбовидна мълния" в Народния театър "Иван Вазов" - в специално интервю за Vesti.bg
6 ноември 2011, 11:28
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!