В о оследно време немногото българи, които четат книги, най-често избират издания в областта на приложната психология или кратки притчи за живота.
Това сочи
непредставителна анкета на репортер на БТА в по-големите книжарници и издателства у нас на
базата на продажбите през годината.
Българинът харесва класиците Габриел
Гарсия Маркес, Никос Казандзакис и Ерих Мария Ремарк, купува и
трилъри и хумористичните произведения.
Сред най-продаваните чуждестранни
автори са Анди Андрюс с книгата му "Проницателят", Джериес Авад със "Скритият дар. 101 притчи за истински ценното в живота", Хорхе Букай с "Трите въпроса: Кой съм? Накъде отивам? с Кого?", Джон Кехоу с "Подсъзнанието може всичко", Паулу Коелю с "Алеф", Елизабет
Гилбърт с "Яж, моли се и обичай" и др.
От българските автори хит тази година са "Английският съсед" на Михаил Вешим, "Любовни упражнения.
Сборник" на Ваня Щерева, "Панихида за мъртвото време. Роман от спомени" на Любомир
Левчев, "Всички ще умрем, а сега наздраве" на Рангел Вълчанов, "TILT. Началото" на Любен Дилов-син, "Не бой се и ела. Любовна
лирика и писма" от П.К. Яворов, Дора Габе Мина Тодорова, Лора Каравелова , "Български Хроники" на Стефан Цанев.
При детските книжки освен класическите автори -
Алън Милн и Астрид Линдгрен, много силен интерес има към Роалд
Дал, към отново преиздадените книги за Малкия Никола на Рене
Госини, както и хитът сред децата между 10 и 13 години -
"Дневникът на един Дръндьо" от Джеф Кини.
Издателите определят и изминаващата
година като тежка в икономическо отношение. Повечето отчитат спад в продажбите, което е породено и от лошото
състояние на библиотеките в страната.
Все още трудно може да се определи каква част
от хората пазаруват онлайн, тъй като много от тях са и реални
клиенти в книжарниците, а друга - немалка част предпочитат
дистанционните покупки. Броят на онлайн клиентите обаче се
увеличава постоянно. Някои издатели декларират, че около един
процент от годишния им оборот е от книги, купени през
сайта им.
Основно тези купувачи са хора от възрастовата група
25-50 години, предимно работещи с компютър целодневно.
Тенденциите показват, че физическото и
електронното копие на книги трябва да вървят паралелно, но
българските издатели все още не са напълно готови за това по
няколко причини. Основната е, че те не винаги
притежават правата за електронно издание, а само за
печатното.
Когато имат правата за електронно издание,
трудно се решават да го превърнат в годен за електронна продажба
файл - например "e pub", което усложнява процеса. Това
означава, че първо трябва да се преформатира даден файл в годен
за четене, да се защити с DRM (Digital Rights Management) и едва
след това да бъде предложен на клиентите, коментират
специалистите.
Но все пак редица нови книги се
предлагат и в електронен вариант, а много издатели предприемат
действия в тази насока.
Източник:
Емил Димитров / БГНЕС
