Кафето върви с книга, не с цигара

"Кафето върви с книга, не с цигара" се казва кампанията на издателство "Кръгозор" и сайта за книги AzCheta.com, чиято цел е да провокира интереса на повече българи към литературата чрез създаване на читателски кътове в кафенетата.

Инициативата тръгва година преди въвеждането на забраната за пушене на закрити обществени места. Организаторите се надяват, че по този начин ще помогнат на хората да се адаптират по-лесно към промяната.

Те смятат, че за тази една година пушачите ще се научат да палят цигара по-рядко и да се съобразяват с другите, а може би и да четат повече.

София вече има своето първо заведение, в което вместо цигари има книги - кафе-книжарница без тютюнев дим "Пингвините" на ул. "Граф Игнатиев" 18.

От издателство "Кръгозор" (Kragozor.com) се надяват идеята да намери последователи в цялата страна.

Символичният повод за старта на кампанията е премиерата на книгата на Антъни Капела "С дъх на кафе". За историята в нея писателят казва, че е вид ирония на общуването.

Действието се развива през 1896 г. Робърт е бохем и мизерстващ поет, който обещава на търговец на кафе да му напише речник, в който да изрази с думи неуловимите аромати на различните сортове кафе. Омаян от неизразимото в напитката, той се влюбва в дъщерята на търговеца - Емили.

Задачата му го отвежда в Африка, където пред него се разкрива един нов свят. След срещата с робинята Фикре и участието му в традиционни абисински кафеени церемонии, Робърт разбира, че мислите и сетивата му никога повече няма да бъдат същите.

Главните герои, Емили и Робърт, се променят - "той осъзнава в по-голяма степен своите отговорности, тя - своята емоционалност и сексуалност", казва авторът (AnthonyCapella.com).

Освен кафето, той коментира и темата за свободата, но пречупена през погледа на различните герои.

"Всички в книгата искат да бъдат свободни, но всеки дефинира свободата по различен начин. За Емили тя е политическа - свободата на жените, равенството между половете. За Робърт това е свободата на един артист, както и сексуалната свобода, и свободата от отговорности. За робинята Фикре тя е бягство, за търговеца Пинкър - просто свободата на пазара. И всеки се опитва по различен начин да се освободи от миналото", разказва той.

Според него кафето е разнолико като символика. То може да се разглежда просто като растение, но и като навик, страст, марка, наркотик, удоволствие, бизнес и т.н.

Антъни Капела признава, че преди да започне да пише книгата пиел кафе рядко, и то разтворимо. Сега вече е ценител.

"Е, не изпичам зърната за кафето си, което трябва да правите, ако искате да бъдете истински маниаци, но се отнасям много сериозно към това, което пия."