Изложба на Димитър Казаков-Нерон

И�о �ожба на Димитър Казаков-Нерон (1933-1992) е открита в галерия "Средец" на Министерството на културата. 16-те живописни платна са от частната колекция на Ангел Симеонов.

Димитър Казаков, един от най-странните и трудно обясними български художници, е роден в с. Царски извор, Великотърновско. В Художествената гимназия в София го приели с оценка за "особено дарование".

През 1965 г. завършва специалност "Графика" в Художествената академия, след това живее в Пазарджик и работи като плакатист, а през 1972 г. се установява със семейството си в Божурище край София и работи като художник във военен завод.

От 1978 г. е свободно практикуващ художник, а славата го спохожда за първи път през 1980 г. Успява да направи 15 самостоятелни изложби и преизвиква истински фурор в Ню Йорк, Париж, Мадрид, Виена, Токио, Торонто, Атина, Базел, Люксембург.

Произведения на Казаков-Нерон са притежание на националния фонд за съвременно изкуство в Лувъра в Париж, в музея "А.С.Пушкин" в Москва, в Императорската колекция в Токио.

В първото му телевизионно интервю, което го направи популярен, взето от проф. Аксиния Джурова и Кеворк Кеворкян и излъчено в предаването "Всяка неделя" в края на 1979 г., Нерон каза:

"...Вярвах в съдбата, но истинското рождение като творец ми създадоха годините като земеделец, което ме потопи в природата... Газех бос в равнинната пръст, изгарях от парещото слънце и затулях жад от бистри кладенчета и калени чешми. Ловех раци като пастирче и непрекъснато работех. Плетях кошници или кошове за плява...

Хората не ме разбираха и набрах голям комплекс за малоценност, от който по-късно направих остро оръжие за защита на личността ми... Иначе обичам хората, но с това острие ми се ще да се пореже всеки мой зложелател..."

"Аз съм и оставам тракиец, верен на родното си село... Под неговия знак съм роден - в полето под една круша. Около мен пълзяха змии и костенурки. Там птиците пригласяха на детския ми плач", казва художникът в интервю за австрийски вестник след първия му голям успех във Виена.

За него проф. Аксиния Джурова пише: "Общуването с Нерон бе трудно. Колкото нежен и лиричен бе в картините си и поетичен в писанията си, разбира се, без тези, в които се опитваше да се вживява в ролята си на учител-наставник, в останалите случаи той пускаше само рефлексите си за самосъхранение.

Гледаше изпод вежди, изваждаше острия меч на гладиатора, нахлупваше широкополата шапка, покриваше се с настървение и ваеше своята митологичност, украсяваща после кафенетата, които той не обичаше, както и светския живот...

В момента, в който на Запад авангардното изкуство стигна до мисълта, че същността на изкуството е идеята, в нашите източни страни тя бе също поставена над всичко. Така се отиде до един и същ резултат, макар и по различен път.

Затварянето на кръга в авангарда и метода на т. нар. социалистически реализъм, бе обаче извън обсега и интереса на Нерон. За него "буйството на изкуството" бе над всичко. То носи "кротост, омайваща нежност и хармония."