Иво Папазов - Ибряма днес навършва 60 години, подсети ни БГНЕС.
Изключителният музикант е роден в Кърджали в семейство на потомствени
музиканти - зурнаджии
и кларинетисти от ромско-турски
произход. Започва да свири на девет години - първо на акордеон, а след това на
кларинет, в традицията на семейството.
Баща му имал славата на първи кларинетист на Тракия, а дядовците му - като
майстори на зурната. Момчето веднага показало изключителни умения и било изпратено в музикално училище, където се
учило от известния тогава кларинетист Петър Филипов.
Но години по-късно обаче Иво Папазов признава, че истинското училище са били
стотиците сватби, на които е свирил заедно с баща си.
Учил в строителния техникум в Кърджали. През 1974 г., вече 22-годишен,
сформирал първия си оркестър. Изпълнява традиционни песни и хора, но ги развива
с импровизации и смесване на стилове, което го доближава до джаза (вижте видео youtube.com).
Тръгва славата му ненадминат виртуоз, започват да го канят на сватби и събори,
където се събират да го слушат хиляди. Популярността му в един момент дори започва да дразни комунистическата власт.
В началото на 80-те години, след като чува записи, с него поисква да се
срещне Милчо Левиев, най-известния в САЩ и по света български джазмен, който по
онова време се завръща за първи път в страната, от която е избягал в края на
60-те.
Срещата уреждат поетът Борис Христов и кинематографистът и художник Анри
Кулев, които по онова време почти тайно от властите снимат документален филм за Ибряма.
Филмът "Сънувам музика" (1983) е забранен за публични
прожекции, две години по-късно е прожектиран един път и награден (за операторско майсторство -
Андрей Чертов) на фестивала на късометражния фестивал в Пловдив, но остава
години наред непознат за широката публика.
По това време започват репресиите срещу турците по време на т.нар. възродителен
процес. Властта се бои от популярността на музиканта и сред турци, и сред
българи, и особено сред студенти и интелектуалци, които слушат и разпространяват записи или
пътуват специално по селата, за да чуят Ибряма. Арестуван е и за известно време го
изпращат в трудов лагер.
По-късно Милчо Левиев успява да уреди среща на Ибряма с известния американски
продуцент Джо Бойт, който е изумен. Месеци преди срутването на Берлинската стена излиза първия албум на музиканта - "Пътуването на Орфей", който му носи световна слава.
Получава предложение да емигрира в Канада, но отказва, въпреки обстановката
в България. Вторият му албум "Балканология" от 1992 г. влиза в световните
музикални класации.
Оркестърът за сватби вече получава предложения за концерти из целия свят.
В
сътрудничество със знаменити джазмени, като Джони Грифин, Хектор Зазу,
Окай Тениз, Глен Велез, Кепа Юнкера, Арилд Андерсен и др. Иво Папазов покорява
публика на три континента. Блестящи отзиви публикуват вестници като "Гардиън", "Вашингтон пост" , "Ню Йорк таймс".
С албума Fairground през 2005 г. Иво Папазов печели престижното отличие World Music Audience Award на британското Би Би Си Радио 3. Наградата му е връчена
от дългогодишния му приятел и продуцент Джо Бойт.
През същата година той става лице на
България за първия рекламен клип на страната, който беше излъчван по телевизионния
канал Euronews. Там звучеше неговата пиеса "Носталгия".

Източник:
Стефан Джамбазов / БГНЕС