"България е тройна държавна формация от варварски тип."
"Едва ли някой от преподавателите в Магнаурската школа е предполагал огромните поражения, които цар Симеон ще нанесе на византийщината."
На такива и още по-фрапантни изречения се забавляваме всяко лято след края на кандидатстудентската кампания. В отчаян опит да спечелят проверяващите с фактология и творчество едновременно, бъдещите студенти често създават нелепици.
Доц. д-р Искра Баева е събрала много от тях в книгата "Историците се смеят. Българската история в кандидатстудентски бисери".
От отделните изречения тя е "написала" цели разработки по история, които отговарят на логиката на изтеглените през години теми на кандидат-студентските изпити в Софийския университет.
"Бисерите", обяснява тя в предговора, съчетават истина и неистина и звучат парадоксално.
Те не се раждат толкова от непознаването на историята, колкото от криворазбраната логика на събитията, при пренасянето на познатата на младежите днешна действителност в миналото или заради претовареното им с информация съзнание, което е склонно да прави "къси съединения" между различни имена, дати и епохи.
Доц. д-р Баева твърди, че тези "скудоумия" всъщност са
криво огледало, което отразява преди всичко обществените проблеми на днешния ден
"В спонтанните разсъждения на кандидатстудентите безпогрешно могат да се проследят политическите етапи на българския преход, както и външнополитическите предизвикателства и спорове", пише тя и допълва, че младите хора не могат да се измъкнат от влиянието на медиите, на политическите послания, на желанията, болките и проблемите на родителите си.
В създадените от "бисери" теми могат да се последят и променящите се обществени нагласи от началото на прехода до днес, както и еволюцията в патриотичното чувство.
"През 90-те години се усещаше силният стремеж към толерантност и разбиране към чуждите гледни точки, докато в началото на ХХІ век все по-чести стават проявите на краен национализъм, превъзнасянето на българската държава като първа и уникална в Европа, справедливо гордееща се със своята армия и модел за останалите.
Но не е трудно да се направи и изводът, че бомбастичните твърдения за величието на България в далечното минало всъщност скриват
горчивото осъзнаване на днешното незначително място на страната ни
Те говорят и за криворазбраната употреба на историята в политиката", пише Баева. И предлага на читателите няколко изречения, които не са влезли в книгата, но категорично попадат в категорията "бисер". Те са от миналогодишните изпити.
Ето част от тях:
- Разпространението на България вече е на три морета и един океан - Адриатическия.
- Дали по вина на нейните управители или поради могъщата сила на Византия, българската държава загубила своя престиж.
- Симеон имал злочестата съдба да умре.
- Тройната коалиция била разкрита от не по-малко опитния в дипломацията Симеон и в крайна сметка била редуцирана.
- В Плиска било забранено стъпването на човешки крак и тя била оставена в забвение.
- Сърбите били нападнати и превзети като наказателна мярка.
- След три брака и многобройни опити да бъде роден мъжки наследник, такъв не се появява.
"Историците се смеят. Българската история в кандидатстудентски бисери" не е първото подобно издание.
През 1990 г. университетското издателство на СУ "Св. Климент Охридски" събира 12 "бисерни теми", съставени от цитати от периода между 1966 и 1989 г., под заглавието "История на България през погледа на кандидат-студента. Съвсем кратък курс".
* Моля, коментирайте конкретната статия и използвайте кирилица! Не се толерират мнения с обидно или нецензурно съдържание, на верска или етническа основа, както и написани само с главни букви!