Ерата на глупостта

На 22 септември по света тръгва "Ерата на глупостта". Филмът разказва за Земята през 2055 г., когато планетата вече е опустошена, и поставя въпроса защо не сме спрели климатичните промени, докато сме имали тази възможност.

Премиерата ще бъде по едно и също време в повече от 40 страни в целия свят, като държавите, в които кината не са в състояние да участват, ще имат "минипремиери" в общински центрове и други нетрадиционни места, организирани от доброволци.

Събитието е включено в официалната програма на седмицата на ООН, посветена на климата, а домакини на официалната прожекция ще бъдат бившият генерален секретар на организацията Кофи Анан, актрисата Джилиан Андерсън, носителят на "Оскар" и изпълнител на главната роля Пийт Посълтуейт и авторите на филма Франи Армстронг и Лизи Джилит.

Предвидена е и сателитна връзка с учени, които се намират на ледника Петерман в Арктика и на топящите се ледници в Хималаите и осигуряват питейна вода за стотици милиони хора в Индия и Бангладеш.

"Ерата на глупостта" е заснет в седем държави и е хибрид между документален филм и анимация. Част от кадри са дело на "Пешън пикчърс" (Passion Pictures), създатели на анимациите на рокгрупата "Горилаз".

В главната роля е Пийт Посълтуейт, който е екоактивист от дълго време и дори живее в екологична къща в Шропшир.

Създателите на филма са разчитали на дарения от хора и организации за бюджета, а по време на заснемането му е бил изчислен въглеродният отпечатък на творбата.

Предлагаме ви интервю с режисьорката на "Ерата на глупостта" Франи Армстронг:

- Какво Ви мотивира да направите филма?

- Ние или трябва сериозно да се заемем с решаването на проблема с промяната на климата, или ще унищожим по-голямата част от живота на Земята. Така че за един режисьор не е трудно да реши по каква тема да работи. Трудно ми е да разбера как някой, който си дава сметка за проблема, може да работи върху нещо друго.

- Какви са предимствата на един филм като средство за представяне на големи, сложни проблеми като промяната на климата?

- Мисля, че в момента независимите документални филми успяват да окажат най-сериозно емоционално въздействие. Те могат да лансират идеи, които достигат до най-голям брой хора при минимални ограничения, наложени от редакторска намеса.

- Какво може да постигне такъв филм, което не може да се постигне с други средства?

- Тъй като става въпрос за формат, който използва комбинация от изразни средства: реч, образи, музика, графики - емоционалното му въздействие е значително по-голямо, отколкото при използването на едно средство като книги, песни, фотографии или статии във вестници.

Освен това историята на киното показва, че филми с дължина около 90 минути позволяват на зрителите най-добре да почувстват и да проследят една история.

- Как избрахте шестимата герои за филма?

- Първоначалният план още през 2002 г. беше да "откраднем" структурата на филма на Стивън Содърбърг "Трафик": шест човешки истории от всички страни на един сложен международен въпрос.

Неговият филм беше игрален и се отнасяше за наркотиците, а нашият щеше да бъде документален и да разказва за нефта и промяната на климата.

Именно това правехме през първите две години. Филмът беше почти изцяло готов преди една година, но когато седнах и го изгледах, просто реших, че не е достатъчно добър.

Тогава решихме да внесем елемент на художествена измислица - действието да се развива в бъдещето, за да засилим ефекта и да подчертаем значимостта на нашите шест истории, които се случват през 2008 г.

Разделих филма на шест основни теми: потребление, война, промени в климата, алтернативи и т.н. След това екип от учени проучиха всички възможности в тези рамки, докато след няколко месеца се ограничихме до определена държава с определена история.

Всеки от героите беше хиляди пъти по-интересен и колоритен, отколкото можех да си представя. Това засили моята вяра както в документалното кино, така и в хората.

- Има ли някои важни аспекти, които според вас са останали извън филма?

- Двата аспекта, които бих желала да присъстват във филма, са политическите маневри на най-високо равнище, които пречат на реалните действия за предотвратяване на промените на климата, и задкулисните измами в една от основните мултинационални нефтени корпорации.

Нямахме обаче дори и най-малка надежда да получим нормален достъп до някого от този ранг, така че трябваше да ги включим чрез анимациите и архива.

- Кои бяха най-големите предизвикателства, с които се сблъскахте при правенето на филма?

- Предизвикателствата бяха всеки ден в продължение на три години и половина. Как да съберем 450 хил. лири, да не ни отвлекат в Нигерия, да включим новата камера, да намалим нашия въглероден отпечатък, да напишем сценария, да се свържем с Пийт Посълтуейт, да се катерим по скалите, да платим на 17 аниматори.

За да се чувстваш истински жив обаче, едва ли има нещо по-хубаво от непрекъснатите предизвикателства по пътя към цел, която наистина си заслужава, и да си заобиколен с вдъхновени хора.

- Какво очаквате да бъде въздействието на филма?

- Искаме да бъдем част от сериозна промяна в отношението на хората и това да доведе до най-големия обществен протест, който ще накара правителствата да сключат обвързващо международно споразумение за намаляване на глобалните емисии, за да се стабилизират промените в глобалните температури под два градуса и планетата да остане обитаема за хората и другите видове.