Димитровден е, днес започвала и зимата

Днес православната църква почита паметта на св. великомъченик Димитър, родил се в III век в Солун и загинал мъченически за Христовата вяра.

Баща му бил градоначалник. Когато Димитър поотраснал, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата. Повикали свещеник и го кръстили.

След смъртта им Димитър наследил голямо богатство. Тайно вярвал в Христа, но не смеел открито да изповядва вярата си, тъй като по онова време имало голямо гонение срещу християните.

Една от стаите в дома си бил превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и на Св. Богородица.

Св. Димитър много пъти спасявал Солун от вражески нападения. Той бил почитан още от онези времена в Тракия и в Македония.

По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег Св. Димитрий от Солун".

Заради славянския му произход от древни времена всички славянски народи честват светеца. Българи и сърби го почитат като патрон на цялото славянство.

Предполага се, че светецът е бил проконсул на Солун и е загинал мъченически за Христовата вяра на 26 октомври 306 г.

В иконографията се изобразява като конник, който язди на червен кон, а в ръка държи копието си, с което убива военачалника Лий.

Най-рано култът към светеца възниква в Солун

- през V в. Скоро след това е пренесен в Тракия и Македония. Похвално слово за него пише Климент Охридски.

В народния календар денят на св. Димитър е свързан с поврат в годишното време и с началото на зимата.

Според народното поверие в полунощ срещу празника небето се отваря и след него се очаква първият сняг.

Именници са всички с името Димитър и Димитрина.

На обредната трапеза днес е задължително да има ракия, вино, курбан от овче месо, яхния от петел, пита с ябълки.

Св. Димитър се счита за покровител на зимата, студа и снега. На 26 октомври свършва традиционният период от Гергьовден до Димитровден за наетите сезонни работници - пастири, ратаи и др. Затова и празникът на св. Димитър се нарича още Разпус.

"Свети Димитър зима носи, а свети Георги - лято",

гласи българската пословица, която отразява най-точно традиционното деление на годината на два сезона.

И още: "Дядо Димитър разтърсва дългата си бяла брада и от нея се изсипва първият сняг".

В деня на светеца стопаните гадаят за времето през зимата. Ако прага на дома прекрачи заможен и добър гост, здрава и плодовита ще е годината.

Пълнолуние ли е в нощта срещу празника, радостни са пчеларите, защото ще се роят пчелите и ще се пълнят с мед кошерите.

Тази нощ е важна и за иманярите, които вярват, че щом небето се отвари, заровените иманета проблясват със слаб синкав пламък.