Де ет години и близо 120 филма отбелязва телевизионната поредица "Умно село" - най-успешната външна продукция на Българската национална телевизия (bnt.bg/bg/productions).
Филмите на семейния екип - продуцента-режисьор Владимир Люцканов и сценаристката Антоанета Бачурова - от самото начало влизат без изключение в Златния фонд на БНТ - като уникален влог в националната памет.
Те са
с неопределим жанр,
казва сценаристката. И ги нарича "представления, в които героите ставаха доброволни съучастници в едно приключение: да изиграят концентрирани парчета от собствения си живот".
Целта на авторите е да проследят и нишката на времето, да разпознаят кръгове от хора и събития, градили културните пластове на нацията.
Всеки от филмите "носи уникалността на персонажа си, някак "прилича на самия него", казва сценаристката. И не премълчава, че има кинаджии-документалисти, които никога не им простили: 1. защото работят много бързо; 2. защото влагат игрални моменти в документа.
Антоанета Бачурова: "По точка 1. ще кажа, че проучването на живота на избрания "герой" може да стане и бързо, стига истински да го желаеш, да имаш пъргав рефлекс, и си малко психолог; в случая преднина ни даде и потомствената принадлежност на част от екипа към съответните среди.
По точка 2. ще цитирам наученото от друг скъп на мен интелектуален колос, че еклектиката е оправдана, когато е художествено издържана. Поне в противното никой не ни е упреквал".
Първият филм е излъчен на 1 април 1999 г. - той е за колоса Георги Калоянчев
и се казва "Възгледите на един Homo ludens".
Незабавният успех на избрания модел води до първата поредица "възгледи": "... на един стар клоун" (Крикор Азарян), "... на един анархист" (Петър Слабаков), "... на две кралици" (Таня Масалитинова и Славка Славова) , "... на г-жа Стихийно бедствие (Стоянка Мутафова), "... на един войвода" (Васил Михайлов), "... на г-н Разказвача (Николай Бинев), " ... на един каубой" (Джоко Росич, "... на Гочето" (Георги Русев), "... на г-жа Татяна Лолова", "... на един глупак" (Доньо Донев)...
Доньо Донев подарил и името на поредицата, и идеята за "шапката" - с коминчетата и двете театрални маски - плачещата и смеещата се, които... кихват и си разменят гримасите.
Така още в началото авторите отправят послание - за техните герои ще се говори и с усмивка, и с въображение.
Режисьорът - врял, кипял и пържил се години наред в БНТ като Бате Влади с неговите незабравими за няколко поколения "Измислици - Премислици" и Антоанета Бачурова, натрупала телевизионен опит с "ВИП процес" - потърсили нова форма.
Идеята се избистрила на едно... погребение:
"Някак не ми върви да мисля за Иван Стоянович in memoriam, казвах си тогава в тълпата от хора, пристигнала пред църквата „Св. Седмочисленици", за да изпрати този невероятен чешит в последния му земен път.
На никого не му вървеше да мисли за Иван в този траурен ключ, макар да се беше опнал тогава там пред всички ни, обгърнат в печалните цветя за последно сбогом. Този път това не беше един от неговите етюди, издържани в най-черния хумор на света...
Усетих да ме залива спотаяваното чувство за някаква неправда: какво остава след един такъв човек? Легенди и митове, подхранвани от дистанцията на отиващото си време...
Оскъдният архив - ако въобще има такъв - е запечатал само трохи от едно удивително битие. И почти нищо от оная артистична стихия, оплела животите на толкова колоритни персони, за да ги издигне до едни истински аристократи на духа", разказва тя.
Сценаристката признава също, че най-тежко се гледат филмите, когато се излъчват повторно по тъжен повод.
"Тогава откровенията, звучали вече по един начин в ефира, добиват съвсем различна тежест и те удрят в гърлото, защото всеки път откриваш в думите нещо зловещо-пророческо..."
Поредицата герои на "Умно село" е неизброима. Широка е и географията на снимачните площадки извън София: Синеморец (Йосиф Сърчаджиев), Пловдив (Атанас Кръстев - Начо Културата), Ъглен (Георги Черкелов), къмпинг "Корал" (Петър Цанков), Ковачевица (Георги Данаилов), Елхово (Велко Кънев), Полк. Серафимово (Любомир Левчев), Созопол (Доси Досев), Караш (Кирил Дончев), Асеновград (Иван Кирков, Надя Тодорова), Каварна (Люба Алексиева), Харманли (Иван Добчев), Голяма Желязна (Марин Янев), Балчик (Стефан Цанев), Пирдоп (Димитрина Савова)...
Има и подводни снимки
- край Резово за "Нищо за продан" - филма за Боян Биолчев.
Често екипът на продуцентската къща "VIP Media" надниква в Народния театър "Ив. Вазов", във Военния и в Младежкия театър, в Малък градски "Зад канала".
В Бургас е заснет филмът за трите славни години на местния театър - с Юлия Огнянова, Вили Цанков, Леон Даниел, Методи Андонов и техните съмишленици - младите актьори ("Чудото Бургас", 2005).
Авторите се обръщат и към вече напуснали духовното пространство на България големи личности. Такива са разказите, спомените и архивите за актьорите Роза Попова и Апостол Карамитев, за художниците Вера Недкова, Борис Георгиев и Ненко Балкански, за поетите Гео Милев и Иван Радоев, за режисьорите Методи Андонов и Въло Радев.
За някои реализации екипът вика гости: режисьорите Дочо Боджаков и Лъчезар Аврамов, сценариста Димитър Стоянович.
Титулярен оператор е Димитър Митов, включвали са се също Иван Варимезов, Стефан Куцаров, а напоследък и студентът Веселин Христов.
Десетгодишнината е повод Антоанета Бачурова да подготви
книгата „(Не)Възможни портрети".
Издадена е от "Парадокс" и се разпространява с диск с два филма - различен в отделните екземпляри. Подготвя се и отделно разпространение на дивиди-та.
След като 2009 г. екипът подготви продукциите "Декалог", в които се припомнят най-ярките моменти от всяка от десетте години на продукцията, съчетани с коментар на водещи личности (през октомври беше Цветана Манева, следващата, в края на този месец, е Маргарита Младенова), "Умно село" ще продължи по същия, но и по различен модел.
Новият проект е за чеховата трилогия на режисьора Азарян: "Чайка" във Военния, "Три сестри" в Младежкия, "Вишнева градина" в Народния театър.
Антоанета Бачурова особено се гордее с филма за Вера Мутафчиева - ужасно трудно накарана да застане срещу камерата, както се оказва - няколко месеца преди смъртта й.
А най-сложно - с кого й е било?
"Със Стефан Данаилов. Как се прави филм за такъв човек - любимец на хората, най-харесван, най-популярен, красив, позитивен. Тогава беше и депутат, шеф на културната комисия в парламента", признава авторката на "Този истински мъж" (декември 2002).
-------------------------------------------
Виж 70 фотографии от филмите
Източник:
Архив Умно село
